Джей Бонансинга - Хрътка

Как да съобщи тази новина на изпитата дребна женица?

— Видяхте ли нещо? — напрегнато попита Натали. — Той добре ли е? Жив ли е?

— Да, мила, убедена съм, че е добре и определено е жив, определено.

— Къде е? Отвлечен ли е?

Шарлот разтри челото си.

— Тук вече става малко сложно.

— Защо? Къде е?

Ясновидката я погледна.

— Струва ми се, че е в Колорадо.

Натали за миг се вцепени.

— В Колорадо ли?!

— Да, мила, така мисля. Очевидно живее там…

— По дяволите! Къде?! — внезапно повиши глас дребната жена, наведе се напред и опря лакти на масата. Очите й се присвиха и през разтворените й устни проблеснаха ситни остри зъби. — В кой град? Божичко! Защо в Колорадо?

— По-добре се успокойте, мила. Хубавото е, че приятелят ви е жив и здрав.

— Попитах ви в кой град в Колорадо. — Натали не откъсваше поглед от лицето й.

— Ако ме изслушате докрай…

— Ще ми кажете ли най-после?!

— Знам, че сте разстроена, но ако ми позволите да ви обясня, мисля, че ще разберете всичко.

— Какво да разбера?

Шарлот си пое дъх и потърси подходящите думи. Нямаше да е лесно.

— Когато открия изчезнал човек, мила, жив човек, понякога усещам психическото му състояние. Искам да кажа, чувствата му в момента.

— И какво точно чувства той? — попита Натали. В душата й явно кипяха гняв, болка, мъка и смут. Единадесет месеца, седем дни и двадесет и два часа гняв, болка, мъка и смут, по-точно.

Последва нова пауза. Вените на слепоочията на дребната жена пулсираха.

Шарлот въздъхна.

— Знам, че е много мъчително, мила, но въпросът е, че Пол Латъмор е започнал нов живот далеч оттук.

Натали я погледна.

— Какво искате да кажете с това „нов живот“?

Шарлот осъзна, че е време да й каже истината.

— Той е женен, Натали. С деца. Има семейство.

По време на неловкото мълчание Шарлот се приготви за бурята.

Посетителката извърна очи, покри устата си с длан и сякаш щеше да се разплаче или дори да закрещи и да обърне масата, но се случи нещо изключително странно. Очите й се превърнаха в кристали, погледът й стана лазерен лъч и се заби в бежовия килим. Шарлот отново изпита смътното усещане, че е виждала снимката й в някое списание или вестник.

— Трябва да ми кажеш къде точно живее — с неочаквано тих и безизразен глас рече Натали.

— Не съм сигурна, мила. Не знам подробности… но не смятате ли, че вече няма значение?

Жената впи в нея очи като ацетиленови горелки.

— Що за скапана ясновидка си ти?

Шарлот настръхна от омразата, която излъчваше погледът на посетителката й.

— Чуйте ме, мила, съжалявам, че трябваше да ви го кажа, но…

— Стига си ми викала „мила“ и изобщо престани с тия глупости.

Последва ново мълчание. Шарлот усещаше, че гневът изпълва стаята като дим. Стомахът и гърлото й се свиха. Очакваше буйна реакция, но далеч не такава. Яростта струеше през порите на Натали Фортунато, бръчките по лицето й станаха по-дълбоки, очите й се превърнаха в два малки черни диаманта, излъчващи ужасна топлина. Само за една минута сякаш беше остаряла с петнадесет години.

Шарлот дълбоко си пое дъх и тихо каза:

— Ясно ми е, че сте разстроена, и не ви обвинявам, но разберете, отначало получавам само обща представа за нещата. Освен това мисля, че няма нужда да знаете точното…

Мършавата женица се хвърли към нея.

Към гърлото на Шарлот се протегна костелива ръка…

… и в ума й проблесна електричество.

Случи се толкова внезапно, толкова рязко, че тя дори не забеляза чашите, които паднаха от масата и се търкулнаха по пода. От върховете на пръстите на жената потече порой от чувства и Шарлот се вцепени на стола си, сякаш ударена от електрически ток. Емоциите бяха хаотични, какофония от омраза и унижение, която я погълна като черни пламъци…

… и в следващия момент успя да се отдръпне, като едва не падна по гръб.

Натали се изправи.

— Помолих те да го откриеш и единственото, което можеш да ми кажеш, е, че е в Колорадо, така ли?

Шарлот също стана и заотстъпва назад, като разтриваше шията си.

— Вие сте разстроена и не знаете какво говорите… мисля, че трябва да си отидете. Веднага. Вървете си, моля.

Натали взе чантичката си, обърна се и погледна ясновидката, сякаш се канеше да каже нещо. После извади няколко смачкани двадесетдоларови банкноти и й ги хвърли. Парите паднаха на пода. Тя се завъртя, прекоси дневната и излезе през вратата.

Шарлот застана на прага и я проследи с поглед.

Жената се насочваше към отвратително огромен кадилак.