Джон Кларксън: Единствен изход

— А, мистах Печек, ей та и теб!

— Тук съм, господин Оливър. Как сте?

Без да сваля златозъбата гримаса от лицето си, Оливър отвърна:

— Не добре, мон, ма мноо по-добре от теб.

Докато Печек се мъчеше да съобрази какво точно има предвид Оливър, Хинтън се приплъзна зад него и той се оказа заклещен между разгорещения, гневен Оливър пред него и леденостуденият Хинтън в гръб. Печек гледаше Оливър, но усещаше Хинтън зад себе си. Почти виждаше сипаничавото лице на високия мъж и хладния му, пронизващ поглед.

Печек разбра, че голямата врата сега нямаше да се отвори за него и умът му бясно запрепуска, търсейки начин да предотврати това, което щеше да се случи. Но не беше в състояние дори да проговори. Как са могли тези типове да разберат, че е щипвал? Беше толкова скоро. Беше толкова малко. Те имаха хиляди. Какво им пукаше? Нали си получаваха парите.

Това за парите се оказа последната му съзнателна мисъл. Ръката на Оливър изсвистя във въздуха, Печек чу как юмрукът на Оливър се стоварва върху бузата му, за миг всичко потъна в мрак и болка парализира лявата половина на лицето му.

— Винаги ш’съм по-добре от теб, куче мръсно, щот не крада от хората! — изкрещя Оливър.

И тогава на ужаса и объркването на Печек бе сложен край. Хинтън прониза гърба му под дясното рамо с двадесетсантиметров стилет. Ударът предизвика остра пареща болка. Острието на ножа се плъзна покрай едно от ребрата, разпра изцяло десния дроб на Печек и се вряза в сърцето.

Той изхърка и залитна напред. Хинтън измъкна ножа от тялото му, блъсна го встрани от Оливър, от което мускулът и плътта на Печек зейнаха още повече.

Художникът, пласьор на кока, рухна на колене. Кръв изпълни белия му дроб, а фаталното пронизване в сърцето предизвика незабавна контракция на жизненоважния орган. Сърцето се сгърчи и запърха в гръдния му кош, като голяма консервена кутия, пълна с червеи.

Оливър разпозна приближаването на смъртта и гневът му се удвои, защото не искаше този мошеник да се отърве толкова лесно. Изрита го безмилостно в стомаха, изхрачи се в лицето му и изкрещя:

— Ставай, проклети тъпако!

Заблъска го отново и отново. Разбираше, че няма да му стигне времето. Пресегна се назад, грабна отнякъде късо мачете и замахна с него към Печек. Острието сряза лявото ухо на нещастника на две, разцепи бузата му и остави дълга бразда върху дясната страна на главата му. Печек бе рухнал на четири крака, но инстинктивно вдигна ръка да се предпази. Оливър отново замахна към него, два от пръстите отхвръкнаха и мачетето се стовари върху черепа на жертвата му с такава сила, че костта изхрущя.

Оливър сякаш беше обезумял. Той пристъпваше наоколо като кръвожаден звяр, търсейки най-подходящия ъгъл да довърши жертвата си:

— Отворете таз шибана врата! — изрева той.

Едрият пазач паникьосано зашари с ръце по ключалките и резетата, под угрозата мачетето на Оливър да застигне и него като наказание за мудността му.

За негов късмет, вратата се отвори тъкмо в мига, когато ниският и як Оливър довлече агонизиращото тяло на Печек до прага.

Но до мозъка на Печек все още достигаше достатъчно кръв, за да регистрира какво става. Вратата се отваряше. Влачеха го навън. Навън. Приток на адреналин прониза сърцето му. То се сгърчи и заблъска спазматично под гръдната кост. Болката бе достатъчно силна, за да предизвика светкавичен прилив на кръв и мозъкът му запулсира. Сърцето му блъскаше с тътен, разкъсваше се и изтласкваше още повече кръв в гръдната кухина и в дробовете му.

Колата! Дали нямаше да може да стигне до колата си и да се довлече до някоя болница? Инстинктът му за самосъхранение се бе задействал. Гневният глас на Оливър отекваше сякаш от дъното на тъмен тунел.

Усети, че го влачат и ритат към вратата.

И тогава Оливър намери подходящата позиция. Някой сграбчи Печек за косата и издърпа главата му нагоре. Оливър стисна здраво мачетето с двете си ръце и замахна с всички сили към оголения врат на нещастника. Ударът разсече гръбначния стълб, сухожилията и мускулите, но голяма част от лигамента и хрущяла продължаваха да се държат. Той замахна отново и отново, сечейки, кълцайки, пръскайки с кръв сатанинското лице на Хинтън.

Най-сетне главата се отдели от тялото. Хинтън я дръпна и я запокити през вратата. Оливър изтича и я изрита надолу по стълбите. Изхрачи се върху окървавеното, все още потръпващо тяло и го сграбчи заедно с останалите мъже, за да го избутат през вратата. Хинтън просна тялото върху най-горното стъпало и Оливър го закълца с мачетето си.