Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Толкова ми стига. Не ми остава кой знае колко да живея. Няма да успея да похарча десет милиона.

— Ще ги оставите на децата си.

— На децата? — неочаквано се вбеси гостът и показа два щръкнали средни пръста. — Това за тях! На! На!

— Ах, как ви разбирам! — кимна Мамаев. — Децата. Работиш за тях цял живот, а за отплата? Нито уважение, нито любов.

— И вашите ли? — съчувствено попита Иванов.

— Засега не. Това още ми предстои. На всички е съдено да изпият тая горчива чаша. А защо решихте, че имам милион долара?

— Че как? — искрено се учуди гостът. — Толкова сте откраднали и да нямате един милион!

— Според вас аз съм крадец значи?

— Разбира се, че сте крадец. Всичките сте крадци. Цялата Русия разграбихте. Крадци сте, я! Всички сте подкупили, всичко сте разделили, всички сте мафия, черен хайвер лапате. Един милион, уважаеми. За спокойния ви живот. Пазаренето е неуместно.

— Как ти харесва? — поинтересува се Мамаев, като погледна Тюрин.

— Продължавай, Петрович. Продължавай. Аз си мълча.

— Провери му документите.

— Нямам документи! — с тънко гласче се развика гостът. — Никакви документи нямам! Знаех къде отивам! Ако научите адреса ми, ще пратите бандити и те ще ми задигнат архива! Всичко съм предвидил, всичко! Нямам никакви документи!

— Има документи — подхвърли Мамаев. — Такъв тип без паспорт и до хлебарницата не отива. Скрил го е в наполеонките си. Претърси го.

— Нямате право! — заквича Иванов. — Ще се жалвам!

— На кого? — поинтересува се Мамаев. — Всички са крадци, всички са подкупени, всичко е мафия. На кого ще се жалваш, щурчо скапан? Вади паспорта!

— Няма нужда, Петрович. Не ни трябва паспортът му — гнусливо се намръщи Тюрин и отвори вратата към коридора. — Вън! И не се приближавай до офиса. Ако те видя — ще ти смачкам мутрата. Както ние, юристите, казваме: ще ти нанеса леки телесни повреди.

— Господа, господа! — объркано запелтечи Иванов.

— Господин Тюрин! Господин Мамаев!

— Вън! — кресна Тюрин.

— Е, добре, добре. Да не е милион. Петстотин хиляди. Господин Мамаев, нима животът ви не струва петстотин хиляди? Ами спокойствието ви? Вашата увереност в утрешния ден? Ще ви дам всички документи само за петстотин хиляди!

— Избърши си задника с твоите бумаги! — посъветва го Тюрин. — Изчезвай!

— Добре, сто. Сто хиляди. Само сто хиляди! А вие ще си откраднете още!

— Не мога повече! — каза Тюрин и се разхили.

— Какво смешно има? — мрачно се поинтересува Мамаев.

— Извинявай. Нерви. Това ми е от нервите. Сега ще пийна малко минерална водичка. Край. Мълча.

— Съгласен ли сте, господин Мамаев? — плахо попита Иванов. — Само сто хиляди.

Мамаев помисли малко и предложи:

— Десет хиляди.

— Съгласен — побърза да кимне посетителят.

— Рубли.

— Господин Мамаев!

— „Не“ ли значи това?

— Даже за зъбите няма да ми стигнат!

— Извикай охраната, Тюрин. Да го изхвърлят.

— Съгласен! Господин Мамаев, съгласен съм!

— Отивай за документите. Като ги донесеш, ще си получиш парите.

— Отивам, вече тръгнах. Не бихте ли могли да ми дадете кола? Или малко пари за такси? Тогава ще се върна по-бързо.

— Аз ще го закарам — реши Тюрин. — Хайде, тръгвай, колега. Както ние, юристите, казваме: с личните вещи.

На прага Мамаев задържа Тюрин. След като изчака гостът да излезе, заповяда:

— Ако документите си струват, дай му два бона. Долари. Да не ми се мярка повече.

— И един му стига.

— Два — повтори Мамаев. — Голяма работа, аз ще си открадна още.

Документите си струваха. Протоколът от съдебното заседание и присъдата заемаха изцяло една тетрадка с листове на квадратчета. Листовете се бяха степали, текстът беше избледнял, крайчетата на страниците — пожълтели. Нямаше никакво съмнение, че записките са направени преди почти двадесет години.

Заседанието на военния съд се беше състояло на 16 декември 1984 година в Кандахар.

— Проблемът е свален — с облекчение заключи Мамаев. — Русия е правоприемничка на СССР. Смъртната присъда остава в сила. Той е лишен от всички награди. Значи няма никакво право на амнистия.

Тюрин не споделяше оптимизма му.

— Докато не получим истинското дело, проблемът остава.

— Ще го получим. А засега и това стига. За да бъде обявен за издирване, стига.

— Не стига, Петрович. При кого ще отидеш с това?

— Знам при кого.

— И какво ще ти каже той? „Дай ми основания. Дай ми истинските документи, тогава ще обявя, ако щеш, и операция «Залавяне» по цялата страна.“ Това ще ти каже. Ами ако не се намери архивното дело? Направо ще му свалят пагоните!