Джон Хокс - Странникът

Щом се отклонеше от рамката, на компютъра му веднага се появяваше цял списък с въпроси. Защо ходи в Манхатън в сряда в девет вечерта? Защо отиде на Таймс Скуеър? Защо е минал по 42-ра улица до Гранд Сентрал? Въпросите бяха компютърно генерирани, но трябваше да отговориш на всеки. Лорънс се чудеше дали отговорите му отиват директно във файл, който никой не чете, или се проучват и оценяват от друга програма. Да работиш за Братството означаваше, че никога не знаеш кога те следят — затова се налага да приемеш, че е непрекъснато.

Щом се прибра, Лорънс изрита обувките си, махна вратовръзката и хвърли куфарчето на масичката за кафе. Беше купил цялото си обзавеждане с помощта на декоратор, нает от фондацията. Жената заяви, че Лорънс бил като „поток“, затова мебелите и картините по стените бяха съчетани в пастелни синьо-зелени цветове.

Винаги когато най-сетне се озовеше сам, Лорънс изпълняваше един и същ ритуал — надаваше вик. После отиваше до огледалото и се усмихваше, мръщеше се и крещеше като обезумял. След като отпуснеше напрежението, взимаше душ и си обличаше халата.

Преди година си беше построил тайник в килера на домашния си кабинет. Трябваха му месеци, за да прокара жиците и да ги скрие зад библиотеката, която беше на скрити колела. Беше влизал в тайника преди два дни и беше време пак да го посети. Бутна библиотеката, промуши се вътре и светна лампата. Върху малък будистки олтар беше сложил две снимки на родителите си. На едната двамата се усмихваха и се държаха за ръце. На втората, баща му беше сам и гледаше тъжно към планините. На масата пред него имаше два древни японски меча: единият с нефритена дръжка, а другият с дръжка, направена от злато.

Лорънс отвори една кутия от абаносово дърво и извади сателитен телефон и лаптоп. След минута беше в мрежата и бързо откри френския арлекин Липата в чат, посветен на транс музиката.

„Синът на Врабеца е тук“ — написа той.

„Безопасно ли е?“

„Мисля, че да“.

„Новини?“

„Открихме лекар, който се съгласи да имплантира сензори в мозъка на обекта. Експериментът ще започне скоро“.

„Нещо друго?“

„Мисля, че компютърджиите са направили нов пробив. Изглеждаха много щастливи днес в трапезарията. Все още нямам достъп до изследването им“.

„Откриха ли двата най-важни елемента от експеримента?“

Лорънс се втренчи в екрана, после бързо написа:

„Търсят ги в момента. Времето изтича. Трябва да откриеш братята“.

От двете страни на парадния вход на четириетажната сграда, в която се помещаваше шивашката фабрика на Господин Балон, имаше два каменни обелиска, вградени в червената тухлена стена. Фоайето беше пълно с гипсови отливки на фигури от египетски гробници, а стените на стълбището бяха изписани с йероглифи. Гейбриъл се зачуди дали са наели някой професор да изпише истинско послание с йероглифите, или символите са изкопирани от някоя енциклопедия. Докато се разхождаше из празната нощем сграда, докосваше йероглифите и прокарваше пръст по очертанията им.

Всяка делнична сутрин пристигаха работниците. Партерът беше за товарене и доставки и се ръководеше от млад латиноамериканец с размъкнати панталони и бяла фланелка. Пристигащите платове се качваха нагоре с товарния асансьор до кроячките на третия етаж. В момента шиеха бельо и кроячите трупаха купища сатен и изкуствена коприна върху огромни дървени маси и ги режеха с електрически ножици. Шивачките на втория етаж бяха дошли нелегално от Мексико и Централна Америка. Работеха здраво в прашните халета, но непрекъснато се смееха на нещо или си говореха. Няколко имаха снимки на Дева Мария в рамки, залепени за машините — Светата Дева бдеше над тях, докато шиеха червени бюстиета с малки златни сърчица, които се полюшваха отзад на ципа.

Гейбриъл и Майкъл бяха прекарали последните няколко дни на четвъртия етаж на фабриката — склад за празни кашони и стари офис мебели. Дяко им беше купил спални чували и постелки от спортния магазин. В сградата нямаше душове, но нощем братята слизаха долу и се измиваха с гъба в стаята за почивка на работничките. Ядяха понички или кифли за закуска. В обедната почивка пред фабриката идваше камион със закуски и някой от бодигардовете им носеше буритос с яйца или дюнери в кутии от стиропор.

През деня ги пазеха двама салвадорци. След като работниците си тръгнеха, идваше Дяко, заедно с един плешив латиноамериканец — бивша охрана в нощен клуб, казваше се Хесус Моларес. Хесус сядаше, четеше списания за коли и слушаше ранчеро по радиото.