Джон Хокс - Странникът

Когато на Гейбриъл му писнеше и искаше да си поговори с някого, слизаше долу и разговаряше с Дяко. Огромният самоанец беше получил прякора си като дякон във фундаменталистка църква в Лонг Бийч.

— Всеки човек е отговорен за собствената си душа — казваше той на Гейбриъл. — Ако някой иде в ада, значи остава повече място за праведните на небето.

— Ами ако ти свършиш в ада, Дяко?

— Няма начин, брато. Отивам право горе, на хубаво.

— Ами ако трябва да убиеш някого?

— Зависи кого. Ако е истински грешник, значи ще направя света по-добър. Боклуците отиват на боклука. Та какво ти разправях, брато?

Гейбриъл беше качил хондата си и няколко книги на четвъртия етаж. Прекарваше времето си, като разглобяваше мотора, почистваше всяка част и отново го сглобяваше. Когато му омръзнеше, четеше стари списания или „Сказание за Генджи“.

Липсваше му отпускащото усещане, което изпитваше, когато пришпорваше мотора или скачаше от самолет. Сега беше затворен в тая фабрика. Продължаваше да сънува пожара. Беше в стара къща и гледаше как люлеещият се стол изгаря в ярки жълти пламъци. Дишай дълбоко. Събуди се в мрака. Майкъл лежеше до него и хъркаше, а боклукчийската кола навън изпразваше контейнерите.

През деня Майкъл обикаляше четвъртия етаж и говореше по мобилния си телефон. Опитваше се да задържи покупката на офис сградата на Уилшир Булевард, но не можеше да обясни на банката внезапното си изчезване. Сделката се проваляше и той молеше за отсрочка.

— Зарежи — каза му Гейбриъл. — Ще намериш друга сграда.

— Може да минат години.

— Винаги можем да се преместим в друг град. И да започнем друг живот.

— Това е моят живот. — Майкъл седна на една щайга, извади носната си кърпа и почна да бърше греста от дясната си обувка. — Работих като луд, Гейб. А сега всичко ще изчезне ей така.

— Все ще оцелеем.

Майкъл поклати глава. Приличаше на боксьор, който току-що е загубил шампионската титла.

— Исках да ни защитя, Гейб. Родителите ни не успяха. Просто се опитваха да се скрият. Парите купуват закрила. Издигат стена между теб и останалия свят.

Самолетът преследваше мрака — летяха на запад. Стюардесите запалиха осветлението и Мая вдигна пластмасовия капак и погледна през прозореца. Ярка линия слънчева светлина на хоризонта огряваше пустинята под тях. Самолетът прелиташе над Невада или Аризона, не беше съвсем сигурна. Грозд светлинки проблесна от малко градче. В далечината се извиваше тъмният контур на река.

Отказа безплатното шампанско и взе горещата кифла със сладко от ягоди и топка сметана. Майка й винаги печеше кифлички за следобедния чай. Това беше единственото време през деня, когато се чувстваше нормално дете, седеше на ниската масичка и четеше книжка с комикси, а майка й шеташе в кухнята. Индийски чай с много захар и сметана. Панирани рибени хапки. Оризов пудинг. Торти с глазура.

Когато до кацането остана по-малко от час, Мая отиде до тоалетната отзад, отвори паспорта, който използваше, и го залепи на огледалото над мивката, за да сравни снимката с това как изглежда в момента. Очите й бяха кафяви — носеше специалните контактни лещи. За съжаление самолетът беше излетял от Хийтроу с три часа закъснение и медикаментите, които беше инжектирала в лицето си, бяха започнали да отслабват действието си.

Отвори чантата си и извади спринцовката и разредените стероиди, които използваше вместо грим. Стероидите бяха замаскирани като дози инсулин и в кутийката имаше истинско на вид медицинско удостоверение, че е диабетичка. Взря се в образа си в огледалото, заби иглата дълбоко в бузата си и си инжектира половин спринцовка.

Щом приключи със стероидите, напълни мивката, извади една кутийка и изсипа изкуствения отпечатък в студената вода. Желатиновата ципа беше сивкавобяла, тънка и фина; приличаше всъщност на черво.

Извади фалшиво шишенце парфюм и пръсна лепило върху показалеца на лявата си ръка. Пъхна пръст в напръстника и бързо дръпна ръка. Люспата покри отпечатъка й с друг отпечатък за дигиталния скенер на имиграционните служби. Преди самолетът да кацне, щеше да остърже с пиличка частта, която покриваше нокътя й.

Изчака две минути първият напръстник да изсъхне и отвори втората кутийка, където беше изкуственият отпечатък за десния показалец. Самолетът попадна в зона на силна турбулентност и се затресе. Червеният надпис в тоалетната светна. МОЛЯ ВЪРНЕТЕ СЕ ПО МЕСТАТА СИ.

Съсредоточи се, каза си тя. Не можеш да правиш грешки. Пъхна пръста си в изкуствения отпечатък, но самолетът се наклони рязко и тя скъса тънката ципа.