Джон Хокс - Странникът

Полицаи от двете страни. Синьо и бяло в средата. Червените хвърляха бутилки и се опитваха да разкъсат кордона. Гражданите, които се бяха озовали сред тълпата, се блъскаха между паркираните коли и в кофите за боклук. Покрай бордюра имаше нацъфтели глогини и розовите им цветове се разтреперваха всеки път, щом някой се блъснеше в тях. Листенцата се носеха из въздуха и се сипеха върху гъмжилото от хора.

Тълпата вече се приближаваше до спирката на метрото. Тръна можеше да завие наляво и да тръгне по Гилеспи Роуд, но остана на тротоара да наблюдава хората. Усмихна се леко, уверен в собствената си сила и развеселен от безсмислената агресия на зомбитата. Освен меча носеше поне още един нож плюс пистолет, с който се беше сдобил благодарение на контактите си в Америка. Ако пожелаеше, можеше да избие доста от тези хора, но това беше публичен сблъсък и наоколо имаше полиция. Мая погледна баща си. Трябва да бягаме, помисли си. Тълпата беше побесняла. Тръна погледна дъщеря си, сякаш доловил страха й, и Мая замълча.

Всички крещяха. Гласовете им се сливаха в сърдит рев. Мая чу пронизителна свирка. Вой на полицейска сирена. Бутилка бира прелетя над тях и се пръсна само на два метра от мястото, на което бяха застанали. Изведнъж яростен клин от червени фланелки и шалчета се вряза в полицейския кордон и тя видя как мъжете започнаха да се ритат и да се бият. По лицето на един полицай шурна кръв, той вдигна палката си и отвърна на удара.

Тя стисна ръката на баща си и каза:

— Приближават се. Да се махаме!

Тръна се извърна и дръпна дъщеря си към входа на метрото, сякаш искаше да се скрие. Но полицията подкара привържениците на „Челси“ като стадо говеда и изведнъж отвсякъде ги наобиколиха облечени в синьо мъже. Приклещени от тълпата, Мая и баща й бяха избутани пред будката за билети — възрастният продавач седеше сащисан зад дебелото стъкло.

Баща й мина през въртележката на входа и забързаха надолу към перона. Всичко е наред, каза си тя. Сега сме в безопасност. Но изведнъж видя, че мъже с червени шапки си пробиват път през тунела и тичат покрай тях. Един от привържениците на „Арсенал“ носеше вълнен чорап с нещо тежко вътре — камъни, топчета от лагери — и замахна с него към възрастния човек пред нея, строши му очилата и му счупи носа. Няколко хулигани от „Арсенал“ притиснаха привърженик на „Челси“ до металните решетки от лявата страна на тунела. Той опита да се измъкне, но те го ритаха и удряха. Още кръв. И нито един полицай.

Тръна я сграбчи за яката на якето и си проби път през мелето. Един мъж се опита да ги нападне, но той го парира мигновено с мълниеносен удар в гърлото. Мая бързо се спусна в тунела, затича към стълбите. Някой обаче метна нещо през рамото й и го уви като въже около врата й. Мая погледна и видя, че Тръна й е вързал синьо-бял шал на „Челси“.

И в този миг разбра, че денят в зоологическата градина, забавните истории и разходката до ресторанта са част от плана. Баща й знаеше за мача и вероятно беше планирал да са точно тук и сега. Тя го погледна и той й се усмихна, сякаш й беше разказал поредната забавна история. После се обърна и се отдалечи.

Трима ултраси от „Арсенал“ се спуснаха с викове към нея. Не мисли. Действай. Тя насочи бастуна като копие и стоманеният връх се заби с трясък в, челото на най-високия. От главата му шурна кръв и той се свлече, но тя вече се беше завъртяла, за да посрещне втория с бастуна. Когато той се олюля назад, тя подскочи и го ритна в лицето. Той залитна и се просна на земята. Беше сразен. Тя се засили и го ритна още веднъж.

Третият я сграбчи отзад и я вдигна във въздуха. Стискаше я здраво, опитваше се да й строши ребрата, но Мая хвърли бастуна, пресегна се назад с две ръце и го сграбчи за ушите. Мъжът извика невярващо, когато го преметна през рамо и го стовари на земята.

Мая се затича по стъпалата и видя баща си — стоеше на перона до отворените врати на влака. Сграбчи я с дясната си ръка, а с лявата си проправи път във вагона. Вратите се плъзнаха и най-после се затвориха. Арсеналците се втурнаха и задумкаха с юмруци по прозорците, но влакът набра скорост и се стрелна в тунела.

Беше ужасна тъпканица. Една жена хлипаше, момчето до нея притискаше носна кърпа към устата и носа си. Влакът направи рязък завой и Мая залитна към баща си, зарови лице във вълненото му палто. Мразеше го и го обичаше едновременно, искаше и се хем да го удари, хем да го прегърне. Не плачи, каза си. Той те наблюдава. Арлекините не плачат. И толкова силно прехапа долната си устна, че усети вкуса на собствената си кръв.