Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес знаеше, че са близо. Носейки се на сантиметри от дъното на църквата, тя бръскаше леко тинята от пода, като се стараеше да не вдига прекалено гъст облак прах около себе си. Никакъв помен от надгробни плочи - само още боклуци и още повече тиня, през която се промушваха змиорки.

После Райли я сръга. Каза нещо, ала гласът му се превърна в някакъв неясен, металически звук, който изгъргори през тръбата на скафандъра.

Тя се вторачи в него как се привежда и разчиства тинята и камъчетата около малка ниша. На пода се откроиха леко поизтъркани букви. Очевидно това беше надгробна плоча.

Тес задиша учестено. Като проследи надписа с пръст, прочете името: Джайо. Вдигна поглед към Райли и очите ѝ светнаха от възбуда. Той също ѝ се усмихна с очи. Сърцето ѝ вече биеше лудо, когато пред тях започнаха да се открояват все повече и повече букви.

И тогава, насред тинята, се появи то: Ромити.

Значи писмото на Емар е истинско.

И декодерът, създаден от ФБР, е бил точен. А най-важното от всичко бе, че нейните предположения се бяха оказали верни.

Намериха го!

59.

Вече много по-бързо двамата започнаха да разчистват боклуците и пясъка около надгробната плоча. Райли се опита да пъхне пръсти под плочата и да я повдигне, но лекотата на тялото му не му позволи да приложи достатъчно сила. Тес погледна часовника си - оставаха им пет минути. Оглеждайки се отчаяно наоколо за нещо, което би могло да им послужи като лост, тя забеляза някакви метални прътове, които стърчаха от една от колоните. Доплува до нея, дръпна един и той излезе, оставяйки след себе си миниатюрни парченца камък. Тес заплува обратно и занесе пръта на Райли. Той веднага го пъхна под плочата. После двамата натиснаха заедно.

Внезапно се чу изпукване. Не отдолу, а отгоре. Тес вдигна глава и забеляза, че оттам, откъдето беше изтръгнала металния прът, надолу летят каменни парченца. Дали е само от движението на водата или горната част на колоната наистина се изплъзва от капитела си? Погледна към Райли.

Той отново натисна пръта, опитвайки се да повдигне плочата. Тя кимна и също натисна. Отпуснаха се изцяло върху металния лост. Този път плочата се помръдна. Макар и мъничко, но все пак помръдна, ала недостатъчно, за да се пъхне вътре ръка.

Двамата отново натиснаха лоста. Плочата се помръдна още малко, после се наклони нагоре и отвътре избликна огромен въздушен мехур. Спусна се покрай тях и избяга нагоре, изчезвайки през една от многото дупки на продънения таван.

Отгоре се чу ново изпукване.

Тес вдигна глава и забеляза, че горната част на колоната се е наклонила. Железният прът, който бе измъкнала така несъобразително, бе нарушил баланса на колоната и я бе лишил от стабилност. Над нея във водата избликваха, подобно на слаби експлозии, облачета прах. Чу вика на Райли, който достигна до нея като разкривено металическо ехо. Продължаваше да се бори с надгробната плоча и сочеше надолу. Tec забеляза, че вече се е отворило достатъчно място, за да си пъхне ръката.

Тя се приведе, но за миг по тялото ѝ преминаха тръпки, когато се сети за един филм, в който ръката на водолаза беше приклещена в зъбите на огромна змиорка. Насилвайки се да изгони страховитата картина от ума си, тя пъхна ръка в древния гроб. Заопипва отчаяно, като изолира и слуха, и съзнанието си за звуците над главата ѝ. Накрая пръстите ѝ напипаха нещо. Беше обемисто. Отправи умоляващ поглед към Райли, подсказвайки му да повдигне още мъничко. Той хвана здраво лоста и натисна с все сили. Тес измъкна предмета, като се постара да го промуши през дупката, без да го разваля.

Райли натисна за последен път и каменната плоча се повдигна достатъчно, за да позволи на предмета да премине. Приличаше на кожена торба с дълга връв, с размерите на средноголяма раница, издута от нещо, очевидно твърдо и тежичко.

Когато Тес измъкна торбата през процепа, лостът изневиделица се счупи и плочата се плъзна обратно отгоре, като едва не я цапардоса, докато разпръсваше около себе си огромен облак прах. Отгоре се чу поредният звук от пропукване, сякаш камък стържеше о камък, и горната част на колоната започна да се накланя леко настрани, а покривът над нея - да пропада.

Тес и Райли се спогледаха настойчиво и се насочиха бързо към портала, ала нещо дръпна Тес назад. Торбата се беше заклещила, по-точно - връвта ѝ.

Докато Тес дърпаше отчаяно връвта, Райли оглеждаше дъното, търсейки нещо, което да използва като лост. Ала не откри нищо. Върху тях вече валяха парчета камъни и отломки от покрива, носейки се наоколо сред все по-сгъстяващия се облак тиня. Тес дръпна още веднъж връвта. Ужасеният поглед на Райли срещна нейния и тя поклати глава.