Джилиан Хофман - Невръстни красавици

„Моли Б. и поровете бандити!

Сам вкъщи… ЛЕЙНБРЕЙН

Ухапи ме!!!

И и Ем преди концерта… кукли и половина.

От банята — направо по стълбите?“

Боби свери с бележника си: _Моли Броснан, Ерика и Мелиса Уебър, Териза — фамилно име неизвестно._ Той огледа стаята. Плакатите по стените бяха от филми за вампири. Шкафът й беше украсен отвътре с рисунки на порове. Определено беше попаднал на точния сайт.

Малки снимки с любимите филми, рокбанди и книги на Лейни запълваха половината първа страница. Следващите две бяха запълнени с блогове, обичайното тийнейджърско черногледство, терзания и въпроси. В унисон с много други страници в майспейс, нейният сайт беше като дневник, допълван от съобщения и коментари от приятели в майспейс. Трите страници разказаха на Боби много повече за Илейн Емерсън, отколкото майка й бе успяла да изложи пред полицията през последните осем часа.

— Какво измъкна? — попита Зо, надвесен над рамото му.

— Има профил в майспейс. За последен път се е логнала в четвъртък, деня, преди да отиде на кино с неизвестната приятелка. Мрази училището. Не понася брат си, вторият й баща е задник, майка й е кучка, а сестра й е пич. Обича животните и най-добрите си приятелки за цял живот. Типичните глупости. Иска, цитирам, „да се чупя оттук, по дяволите“, край на цитата.

— Изглежда, е направила точно това — промърмори Зо. — Толкова по темата „дъщеря ми не е такава“. Е, бързо пипаш. Тръгваме ли си оттук?

— Още не. Има двайсет и четири имена в нейния спейс за приятели, но само шест във „фаворити“ — обясни Боби, чуквайки бутона за принтиране.

Майспейс беше сайт на социалната мрежа само за членове, което означава, че за да комуникираш с някого, трябва да имаш свой профил. Подобно на списание, с колкото повече абонати може да се похвали майспейс, толкова по-висока такса взима от рекламодателите. Членовете бяха насърчавани да увеличават непрекъснато броя на приятелите в своите „лични мрежи“, като броят на приятелите, които всеки имаше, автоматично се показваше в частта „Спейс за приятели“ на тяхната уебстраница — нещо като списък със сексуалните завоевания на второкурсник, с който да се хвали. За някои членове се знаеше, че имат стотици, даже хиляди „приятели“ — с повечето от тях дори не бяха чатили. Многото приятели в личната мрежа на Лейни биха означавали много труд за проследяването на всеки един, ако хлапачката не се върне междувременно.

— Да видим кого ще идентифицира майката от този списък. Искам да потърся и по-скорошна снимка на нашето момиче. — От „старт“ той отиде в „намери файлове“, за да потърси електронни снимки на компютърния хард драйв.

— Опа — възкликна Зо, когато дузина дребни снимки изпълниха екрана.

— „Опа“ е точната дума — отвърна Боби, като кликна върху една от снимките.

Екранът се запълни от снимка на момиче, облечено в прилепнали джинси и прозрачна бяла тениска до над пъпа, с изкусителна усмивка на яркочервените устни. Дългата кестенява коса с цвят на капучино беше изправена с помощта на сешоар. Големите гримирани кафяви очи флиртуваха срамежливо с камерата. Дългите червени нокти накараха Боби и Зо да се приближат към екрана.

— Със сигурност не изглежда на тринайсет — отбеляза Зо с тихо подсвиркване.

— Това е целта — отвърна Боби. — Тук има поне трийсетина такива.

— Фотосесия?

— Аха.

— За кого?

— Те това е въпросът, който се нуждае от отговор.

— Гаджето, което майката настоява, че тя няма? — предположи Зо.

— Бинго.

— Супер — подсмихна се Зо. — Оставям на теб да й кажеш, че няма хабер от дъщеря си. И без туй вече си й неприятен.

— Момичето е в добра компания. Я пак да погледна тези майспейс приятели. — Боби се върна на първата страница в майспейс на Илейн.

Повечето имена от шестте фаворити можеха да бъдат разпознати като приятелките й от махалата, за които майката им разказа: Моли Б., Мели, еРика, Тери, Манда-Панда. Всяко беше придружено от снимка на съответната тийнейджърка. Само за едно от шестте имена липсваше снимка. Само едно име се открояваше от останалите и привлече вниманието му.

— Мисля, че май намерихме въпросното гадже — произнесе той бавно, като завъртя стола и се обърна с лице към Зо. — Изглежда, че малката Лейни е била доста мила с Капитана.

15

Лейни усещаше адско главоболие. Имаше чувството, че черепът й ще се пръсне от болка. Колкото по-ясно осъзнаваше състоянието си, толкова по-нетърпима ставаше болката.

_Дум, дум, дум._