Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Едва вечер по време на прием в лятната вила на семейство Воже, наречена „Мон Репо“ — внушителна постройка с бяла гипсова мазилка, покрита с теракотени плочи, Крис бе представен на нисък, възпълен кхмер на име Салот Сар. По думите на мосю Воже, той бил водач на камбоджанските бойци за свобода, известни като Червените кхмери. Оказа се също, че е негов бивш студент.

— Този — каза мосю Воже, — с когото се гордея най-много.

Салот Сар се ръкува с Крис, размениха си шеги на френски; кхмерът отбеляза колко са му помогнали френските радикали, повече дори от Маркс. Когато се смееше, изглеждаше добродушен и сърдечен. Но по-късно Крис дочу изказването му пред група мъже в официални костюми, без съмнение влиятелни френски комунисти. „Камбоджа вече е страна на кръв и горчиви сълзи“, каза Салот Сар и Крис забеляза странна обезпокоителна тъмнина в очите му.

Той се приближи и застана в края на групата.

— Уверен съм — продължи Салот Сар, — че генерал Лон Нол, премиер-министърът на Сианук, се е споразумял с американците и по-специално с Централното разузнавателно управление. Американците са прословути със своето пренебрежение към историята, към логиката във вътрешнополитическите събития. Те са слепи за идеологическите течения.

Начинът му на говорене прикова слушателите. Дори самото му присъствие налагаше внимание, но когато заговори, ефектът бе действително омагьосващ. Крис неволно си припомни една филмова хроника с Адолф Хитлер, която бе гледал преди години. „Разбира се, каза си той, не може да става и дума за сравнение между двамата — Хитлер и Салот Сар.“ И все пак имаше нещо много общо в способността им да възбуждат и завладяват тълпата.

— Убеден съм също така — рече Салот Сар, — че американците гледат на Лон Нол като на един свой Чан Кайши, рицар закрилник срещу комунистическата напаст в Камбоджа. Ако приемем, че това е така, ние трябва да приемем също, че до една година Лон Нол ще управлява страната. За обикновения народ това ще бъде смяна на един тиранин с друг. Камбоджа ще продължи да е земя на кръв и горчиви сълзи.

— Това би било наистина ужасно — обади се един от френските комунисти. — Трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да не се случи.

Салот Сар се усмихна и Крис отново видя в очите му странната тревожеща тъмнина.

— Напротив, приятелю. Няма да сторим нищо, за да попречим на Лон Нол. Погрешно е да се смята, че с идването му на власт няма да се промени нищо — напротив, то ще ни приближи с още една крачка до истинската революция. Неговата твърдолинейна политика още повече ще антагонизира обществото. Трудностите на хората ще се удвоят, после ще се учетворят. А там, далеч от градовете, в планините и оризовите полета, Червените кхмери ще набират сили. Хора и оръжие ще прииждат в редиците ни като реки към морето. Ние сме неизбежни като мусонните дъждове и също така неизбежна е нашата крайна победа. Защо да не оставим американците да ни помогнат, без сами да го съзнават, така, както помогнаха някога на Мао чрез подкрепата си за Чан Кайши?

Малко след това Крис видя Салот Сар и мосю Воже да разговарят, застанали в сянката на един ъгъл. Над тях бе откритата тераса на втория етаж. Воден от любопитството си, той изкачи стълбите и се спря течно над главите им.

— Както обикновено — казваше Салот Сар, — американците се намират в процес на самоунищожение.

— Имаш предвид бомбардировките над територията на Камбоджа?

— Именно. Привидната цел на тези незаконни военни действия е прогонването на северновиетнамските и виетконгските бойни отряди от скривалищата им. Но повече от две хиляди мирни жители бяха убити от американските бомби. А ние с вас знаем, че американците кроят планове срещу Камбоджа. Но те не разбират — не могат да разберат — моята страна. С моя помощ в момента цяла Камбоджа е завладяна от антиамерикански настроения. И аз ви обещавам, че това ще бъде краят на управлението на Сианук. — Лицето на Салот Сар отново се преобрази от омагьосващия огън. — Ужасните престъпления на американския империализъм са средството, от което се нуждая, за да приобщя масите към каузата на Червените кхмери. В наша полза е да поддържаме впечатлението, че сме просто шайка отрепки, криеща се от собствения си народ. Сега, когато американците донесоха войната в Камбоджа, хората виждат, че не са били прави да пренебрегват Червените кхмери. И идват при нас на цели тълпи. До няколко месеца моята армия ще превъзхожда по численост тази на Лон Нол.