Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Мън остана неподвижен и не отвърна нищо. Слънчевите лъчи се прокрадваха откъм хълмовете и обливаха двора в златиста светлина, хвърляйки причудливи издължени сенки по каменните пътечки и закътаните ъгълчета на вилата.

— Все пак, то ще се върне — каза той накрая. — Неизбежно ще се върне.

— Забранявам! — изкрещя Сутан.

— Самата ти си противоречиш. — Ръцете на Мън лежаха в скута му, сякаш искаше да улови последната светлина на отиващия си ден. — Идваш и ме молиш да ти разкрия тайни, но ми забраняваш да се докосвам до последствията от тези тайни. Никой не живее във вакуум, Сутан. Не можеш да се отречеш от това, което си. — Гласът му отекна в ушите й сред бадемовите дървета, мимозите и дивите рози.

— Искаш да кажеш от това, в което се превърнах. — Тя гледаше по посока на каменистия склон, покрит със сенчести маслинови дръвчета. За един миг у нея бе настъпила промяна. Тялото й сякаш постепенно се изпълваше с гранитна сърцевина и, което бе още по-странно, със спокойствие. — Ти бе този, който ме научи.

— Тогава бяха зли времена — отвърна Мън. — Направих го, за да те предпазя от моите врагове. Не знаех, че не ще можеш да се помириш с това, в което те превърнах.

Известно време тя мълча и гледа как светлината пълзи по старинния зид. Най-сетне се обърна към него и каза:

— Мислеше ли, че отново ще опитам да се самоубия след смъртта на Тери?

— Признавам, че ми мина през ума.

— Разбирам — каза тя. — Но този път не се мразех, изпитвах единствено мъка. Не бях убила никого.

— Ти уби най-добрия ми приятел, за да спасиш мен. Как можеш да се мразиш за това?

— Убих и точка — отговори тя. — Аз притежавам силата. Ти самият ми я даде, затова не можеш да ме разбереш.

— И двамата я притежаваме — каза Мън. — Какво от това, че баща ти е французин? Ние сме едно семейство и представляваме всичко един за друг. Останалото е без значение.

Тя наклони глава на една страна.

— А Тери промени това, така ли?

— Аз обичах Тери — отвърна той, гледайки как водата се плиска във фонтана. — Бяхме повече от братя.

— Защото сте убивали един до друг. Убивали сте един за друг.

— Това беше много отдавна.

— Но едва ли е забравено — поклати глава тя.

— Дори мъртвите не забравят, Сутан.

— О, по дяволите — простена тя, приемайки със сълзи на очи истината.

Мън я хвана за ръцете и нежно разтри дланите й, както правеше някога, когато като дете тя бе уплашена или болна. На фона на светлината между кипарисите се забелязваше силуета на селянин. Колко ли спокоен и безметежен бе животът му, помисли си Сутан. Работа, храна, сън, любов, отново работа… Тя мечтаеше за подобна груба простота.

— Какво мислиш за картичката?

— Действително е странно — каза той. — Още повече, след като дълго време са били разделени… защо изведнъж е решил да потърси брат си? И този послепис, какво ли е искал да добави в него?

— Може би ще разберем. Обадих се на Крис, утре пристига да вземе тялото на брат си. Ще го посрещна на летището.

— Смяташ ли, че постъпваш умно, имайки предвид връзката ви преди време?

— Това е без значение — отвърна Сутан. — Нямам друг избор, прекалено добре си ме обучил.

— Решила си да свършиш сама някои неща.

— Не знам дали ще излезе нещо. Крис каза, че напоследък не е получавал нищо от Тери.

— Виж ти. Независимо от това смятам, че няма да е зле да го доведеш тук. Искам да поговоря с него.

— Искаш да кажеш, да го разпиташ.

— Когато дойдете, аз няма да съм тук. Разполагайте се, искам той да се чувства удобно. И ме чакайте. — Той я прикова с твърдия си поглед. — Ясно ли е?

Тя кимна.

— А човекът, който ме преследва?

— Да? — лицето на Мън си бе възвърнало израза на Буда.

— Не знам какво да правя.

Мън я изгледа.

— Знаеш много добре какво трябва да направиш и то още от момента, когато си го видяла да те наблюдава от мрака. Трябва да го оставиш да се добере до теб.

— Не — каза натъртено Сутан. — Знаеш докъде може да доведе това.

Очите на Мън я пронизаха и я накараха да се разтрепери.

— Когато дойде тук с подозренията си, ти вече бе направила своя избор. — Той продължаваше да не сваля поглед от нея. — Трябва да си наясно, че всичко това нямаше да се случи, ако не беше любовта ти към Тери. Сега нямаш право да отстъпваш. Длъжна си да откриеш защо този мъж те следи.

Мирисът на риган и дива мащерка бе станал още по-силен, едва ли не задушаващ.

— А после? — попита тя с отчаяние в гласа.

— Нищо, за което да не си подготвена добре — увери я Мън.