Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Да си призная, ни най-малко не очаквах да те заваря тук — каза в ухото му гласът на Логрази. Този човек притежаваше типичната за американците прямота в отношенията — една черта, към която Мило се отнасяше така, както би се отнесъл към ловкостта на някой дивак от Нова Гвинея — със смесица от възхита и снизхождение.

— Аз съм като подхвърлена монета — каза непознат глас. — Независимо дали показвам ези или тура, рано или късно падам на земята. Стария знае това и просто се възползва от него. — Мило знаеше, че с името „Стария“ тези хора наричат своя „capo di capi“, шефа на Мафията.

— Чух, че те бил наказал.

— Така си е — засмя се непознатият. — Да ти кажа право, беше адски гадно. Когато поиска, Стария наистина знае как да ти изпие мозъка. Но както виждаш, вече всичко е наред. Може би щото ангелите бдят над мене — той отново се изсмя.

— Аз от своя страна страшно се радвам, че си тук — каза Логрази. — За мен ще е чест да работя с такава знаменитост. А и съм щастлив да чуя, че след цялата обществена шумотевица напоследък Стария не се е разколебал относно „Белия тигър“.

— Напротив, тъкмо обратното — отвърна непознатият.

— Все пак намирам, че има известни основания за притеснение. Напоследък взе да става напечено за всички ни.

— Точно затова операцията трябва да се ускори. Стария усеща, че сега цялата надежда е в нея. Досегашната ни мрежа в Хонконг, която и без това не можеше да задоволи нуждите ни, вече не е безопасна. Не знам какво точно се е случило, но подозирам, че Агенцията е докопала някой от хората по канала. — Мило знаеше, че става дума за американската федерална служба, наречена „Агенция за борба с наркотиците“. — Налага се да закрием тази мрежа, а това означава, че ще трябва да сгъстим графика на „Белия тигър“. Уличните ни пласьори вече се оплакват от недостиг на стока. Запасите привършват, а това ни поставя натясно. Ето защо трябва да скъсим подготвителната фаза на операцията до минимум. Стария държи ясно да ти предам, че не можем да си позволим провал.

— Едно е да получим свободен достъп до мрежата на Тери Хей, друго е да я накараме да работи за нас — каза Логрази. — Неизбежно ще се появят спънки. Не бива да забравяме, че в Югоизточна Азия всеки се сблъсква с трудности — там просто хората са различни.

— Остави Югоизточна Азия на мен. В много отношения я познавам по-добре от собствената си страна. Това е просто една яма, пълна с нечистотии, в която само след една крачка потъваш толкова надълбоко, че ти е нужен компас, за да разбереш къде е горе и къде — долу.

Логрази се засмя.

— „Белия тигър“ означава власт — продължи непознатият. — А в този случай властта означава средства — неограничени средства. Ще получим това, към което всички се стремим, а именно абсолютна свобода, независимост от всякаква външна намеса.

— Като стана дума за външни хора — каза Логрази, — какво да правя с Мило от тук нататък?

— Преди всичко, нека те поздравя, че успя чрез него да очистиш Тери Хей. Той се беше превърнал в истинска пречка. Всъщност, това копеле винаги си е било пречка. Стария каза, че идеята да се възложи ударът на Мило, е била твоя. Чиста работа, без много шум. Добре се справи, Франк, много добре.

— Навремето сте се познавали с Хей, нали?

— Да, бяхме доста близки във Виетнам.

— И какво се случи след това? Чувал съм, че Тери те е пре…

— Не съм дошъл да си разказваме спомени — прекъсна го непознатият. — Има по-належащи въпроси, като Мило например. При него положението остава непроменено. Няма да го изкарваме от играта, както беше решено преди — той ще продължава да ни носи полза, не по-малка от вредата, която ни причиняваше Тери.

— Значи да продължавам да го коткам?

— Може и така да се каже — отвърна непознатият. — През последните дни положението се промени значително. Някой е очистил Де Кордия.

— Това е неприятно. — Логрази знаеше, че Ал де Кордия бе една от ключовите фигури в операцията поради връзките си в международните фондове за подкупи на високо равнище. Той имаше също така пълен достъп до всички лични дела на „Белия тигър“.

— По-неприятно, отколкото си мислиш — каза непознатият. — Той е бил обезглавен.

— Обез…

— Добре ме чу, Франк. Главата му е била отделена от тялото. А за мен това означава само едно: Тери Хей. През войната той командваше подразделение, чиято задача бе да сее паника сред виетнамците. Тогава му хрумна жертвите да се обезглавяват. Това бе находчива мисъл — жълтите се ужасяват от подобно нещо, тъй като то е в разрез със „самсара“ тяхната представа за безкрайното пътешествие на душата по колелото на живота. Но да се върнем към Де Кордия. Откакто дъщеря му умря миналата година, нещо в него се прекърши. Естествено, той бе чувал за Тери, тъй като прекарваше дълго време в Европа, за да урежда на място контактите си. Той е искал да излезе от играта, Франк. Аз проследих стъпките му в последно време. Преди около месец този нещастник е посетил Тери в дома му в Ница и му е казал достатъчно, за да го настрои срещу нас. Обзалагам се, че мисълта за нашата намеса в операциите му на платото Шан не му е допаднала особено. Но очевидно нещо помежду им не е потръгнало и той е очистил Де Кордия в собствения му град — Ню Канаан, щата Кънектикът. Ето от такива неща бизнесът страда, а отношенията ни с пласьорите се обтягат.