Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Изведнъж той си даде сметка, че през цялото време е държал в ръцете си „Гората от мечове“. Листно зелените нефритени остриета като че ли горяха със своя вътрешна светлина, но когато обърна талисмана срещу слънцето, нефритът стана матов и черен като нощ. Тъмната, блестяща река струеше между дланите му, влачеше го. Тя беше като наркотик — мамеща, омагьосваща; съблазнителната й сила непрестанно нарастваше като мрежа, плетена от невидим тъкач. Но в нейните дълбини той виждаше също тревожна, зараждаща се опасност, една пътека, която, ако не успееше да се предпази от нея, можеше да го лиши от всичко човешко.

— Мън, истинска ли е силата на „Гората от мечове“?

Мън се усмихна. Косо падащата утринна светлина полираше подобно на нефрит лицето му, върху което тревогите и грижите не бяха оставили никакви следи.

— Предполагам — отвърна той, — че всеки ще ти отговори различно на този въпрос. Вярата е особена и сложна област, която тепърва предстои да бъде изучена.

Крис го погледна изпод вежди.

— Това „да“ ли означава, или не?

— Учудва ме, че питаш — рече Мън. — И двете, разбира се. Силата на „Гората от мечове“ се намира в съзнанието на хората.

Крис впери очи в талисмана, чувствайки — или предполагайки, че чувства — безграничната му мощ.

— Какво ще стане с него сега?

— Това зависи изцяло от теб. Той е твой. На теб принадлежи правото да властваш, ако пожелаеш.

Крис поклати глава.

— Не. За това е нужен някой чист по дух. Аз едва ли съм достоен. — Той погледна откритото лице на Мън. — Какво да правя? Не мога просто да го заровя някъде, това би било безотговорно. Няма ли да ми помогнеш?

Мън се усмихна.

— Трябва да знаеш, че не си сам, Крис. Ти имаш Тери. — Той притисна длан в средата на гърдите му. — Ето тук. В сърцето си. Може би сега той говори с теб. — Мън посочи наоколо. — Може би това място говори с теб. Виждам, че си откликнал на духа на Шан.

Гърдите му бяха топли там, където Мън го бе докоснал, и той ясно долавяше ударите на сърцето си. Вътре в себе си носеше не само Тери, но и Аликс. Беше го разбрал в мига, когато стъпи на тази обляна в светлината на новия ден скала.

Ами Сутан? Мън бе казал: „Надявах се, че твоето завръщане ще сложи край на страданията й.“ Но сега Крис разбираше, че нито той, нито Мън са способни да прекратят нейната вътрешна болка. Подобно изцеление можеше да дойде само от нея самата.

Сутан беше част от неговото минало. Нейната същност бе запечатана там, до неговия младежки образ, като две лица от стара червеникавокафява фотография. Аликс бе тази, която принадлежеше към днешния му ден и за която сегашният Кристофър Хей мислеше и копнееше.

— Тази е била другата причина да ме доведеш тук, нали? — каза той. — Да ми дадеш възможност да почувствам света така, както го е чувствал Тери.

— Аз постигнах онова, което исках — отвърна Мън. — Ти получи своите отговори, видя истината. Сега трябва да се завърна в Саджаинг. Буда ме зове.

Крис протегна ръце с „Гората от мечове“.

— Мисля, че в крайна сметка той е знаел, че ти ще бъдеш нейният пазител.

— Кой? — попита Мън, но явно знаеше отговора.

— Трангх. — Крис почувства огромна тежест при мисълта за могъществото, което държеше в ръцете си. — Да бъдеш свободен от желание, каза той. Ако знаеш това, знаеш всичко.

Мън сне очите си от тези на Крис.

— „Гората от мечове“ означава безгранична власт. В тази земя хората биха те наричали господар, повелител и бог. Опиумните вождове ще ближат праха в краката ти. Би могъл да притежаваш всичко. Сигурен ли си, че искаш да се откажеш от това?

Крис се усмихна и положи талисмана в ръцете на Мън. Омагьосващият шум на черната, блестяща река заглъхна и се стопи.

— То никога не е било мое — рече той.

След миг двамата се обърнаха и като преминаха през пепелта, заслизаха по голия склон.

Тук, горе, както и навсякъде по света, опасността бе не в самото придобиване на властта, а в това да се оставиш тя да те погуби.

Крис знаеше, че от този ден нататък никога няма да забрави това. Старият Кристофър Хей никога не би се добрал до тази истина, а още по-малко би могъл да се предпази от нея.

Но човекът, който така уверено крачеше по платото Шан, беше друг. И Крис с нетърпение очакваше да го опознае.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6644

Издание:

Ерик Лустбадер. Френска целувка. Книга 2

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1993