Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Тори не изпускаше от очи жената до Круз. Имаше нещо странно в начина, по който не отделяше очи от огледалцето в ръцете си. В един момент леко помръдна и слънчевото зайче се плъзна по лицето на мургав мъж. Тори се наведе и прошепна нещо в ухото на Естильо, после посочи с ръка към отсрещната трибуна. Двамата станаха на крака.

— Чакай тук — извърна се тя към Ръсел.

— Но…

— Нищо няма да ти се случи, ако останеш на мястото си — погледна го в очите тя и тихо добави: — Разбираш ли?

Ръсел мрачно кимна с глава. Всичко беше от ясно по-ясно. Той е един нещастен гринго, попаднал във враждебно обкръжение. Затова трябва да си наляга парцалите и да върши това, което му казват…

— Как предпочиташ да го направим? — попита Естильо.

— Ти мини отзад, а аз ще се опитам да застана между него и Круз — отвърна Тори.

Естильо кимна и двамата се разделиха. Естильо тръгна нагоре, към най-високата част на трибуната, пробивайки си път сред възторжената тълпа, която продължаваше да приветства красивата смърт на бика.

Тори успя да се промъкне достатъчно близо до мургавия мъж, за да види смъртоносния блясък в очите му. Тя отлично познаваше този блясък, криещ в себе си максимална концентрация. Така гледа човек, който иска да се изключи от околната среда, да забрави всичко и всички преди решителната атака. В случая обект на тази атака щеше да бъде Круз.

Естильо познаваше всички в Кали и без усилие идентифицира мургавия мъж: той беше от клана Орола — най-непримиримия съперник на Круз.

Мисията на мургавия несъмнено беше самоубийствена. Не носеше нито пушка, нито автомат МАК-10, арсеналът му се изчерпваше с малък пистолет. Това беше типично за Орола, чиито босове винаги бяха предпочитали единичните удари, нанесени с хирургическа точност. За разлика от дивите сикарио на Меделин, които разрушават цели квартали, за да ликвидират жертвата си. Тук ставаше въпрос и за нещо друго. Ликвидирането на Круз във върховния миг на коридата съдържаше в себе си и онази изтънчена ирония, която беше неразделна част от поведението на всички, свързани с клана Орола. Тори изпита неволно възхищение от умно подбраната стратегия. Това обаче изобщо не й попречи в избора на позицията, от която щеше да предотврати коварния атентат.

Спря на крачка от мургавия убиец и застина на място.

Концентрира се дълбоко, усещайки тежестта на „ва“ в долната част на корема си. Мъжът не забелязваше нищо, очите му не изпускаха фигурата на жертвата. Бодигардовете на Круз изобщо не го тревожеха, просто защото не възнамеряваше да се спасява с бягство. В случаи като този бягството беше изключено.

Тълпата пееше и скандираше името на матадора, който пристъпи към мъртвия звяр и елегантно измъкна сабята си от сърцето му. По блестящото острие плъзна тънка струйка кръв.

Тори търпеливо чакаше. Когато мургавият извади пистолета си и го насочи в гърдите на Круз, тя нададе пронизителния боен вик „киай“, тялото й се стрелна напред. Ръбът на дланта й се стовари върху протегнатата ръка на убиеца със страхотна сила, костта пропука и се счупи.

С периферното си зрение видя как Круз прикляка и изчезва зад телата на бодигардовете, които светкавично го наобиколиха и вдигнаха карабините си. Разнесоха се писъци на уплаха, най-близките зрители панически се разбягаха.

Сега вече нямаше защо да бърза. Тори измъкна пистолета от омекналите пръсти на мургавия и го сграбчи за яката на дрехата, за да предотврати падането му. Главата му безсилно увисна, а нейните очи зърнаха уязвимата точка на шията. Неволно си помисли за бика, проснат долу, на арената, сред локва бързо съсирваща се кръв. „Тук Естильо греши, каза си тя. В тази смърт няма нищо елегантно, нищо красиво… Смъртта си е смърт, подчинява се на свои собствени правила. Или я има, или я няма. Толкоз!“

Круз изкрещя някакви заповеди, хората му бавно разхлабиха кръга и тръгнаха към нея. Пейките бързо опустяваха, скоро на трибуната останаха само участниците в инцидента. Круз стъпи на бетонната пътечка и се насочи към Тори и увисналия в ръцете й убиец.

Тори го изчака да се приближи на няколко крачки и едва тогава сграбчи косата на мургавия и вдигна главата му.

— Познаваш ли го? — подозрително попита Круз, гласът му прозвуча дрезгаво и малко неуверено.

— Идва от Кали — кимна Тори. — Носел ти е подарък от Орола…

— Последен подарък — промърмори Круз и взе пистолета от ръката й. Разгледа го, после вдигна глава и заби тежкия си поглед в лицето на Тори. — Това върши работа само от близко разстояние… Значи не е имал намерение да бяга…