Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Другарят Волков положително е изцедил докрай Наташа Маякова, но едва ли ще научи нещо повече — довърши мисълта си Валери. — Действително допуснахме пробойна в кораба, но това не означава, че потъваме… Ще бъдем в безопасност, докато някой не се добере до кодираната информация за „Бялата звезда“ в компютъра ми…

— Не ми харесва изражението на лицето ти, другарю — поклати глава Сергей. — Какво те тревожи?

— Тревожи ме мисълта, че компютърът остана у дома. Трябва да го приберем.

— Вътре е цялата информация, така ли?

— Да — кимна Валери. — Надеждно скрита от любопитни очи, но все пак…

— Разбирам — кимна Сергей. — Все пак тя е там… Но ние не можем да рискуваме, тъй като хората на другаря Волков положително ще ни засекат. Москва вече е забранена зона за нас…

— Можем да рискуваме само с човек, който не е свързан с „Бялата звезда“…

— Това е ясно — въздъхна Сергей. — Но има ли такъв човек?

— Мисля, че има…

— Кой?

— Една жена.

— О, не! — простена Сергей. — Стига вече с тези жени, другарю! Видя какво се случи с Наташа Маякова. Нима това не означава нищо за теб?

— Означава и още как — въздъхна Валери. — Наташа ми беше близка…

— Това ти е проблемът, другарю… Извинявай, че ти го казвам в очите, но емоциите са…

— … Пряка и непосредствена опасност — довърши вместо него Валери. — Зная това, Сергей. Но въпреки това аз държа на човешките отношения, не искам да разглеждам хората само като пионки върху шахматна дъска…

— Тази обаче ще я жертваш в името на всички нас, нали?

— Ще й обясня какво трябва да бъде сторено, но не и защо — тръсна глава Валери. — След това ще й предложа да реши сама…

— Илюзията на свободния избор — изръмжа Сергей. — Ще я погалиш и нацелуваш, а когато свършиш, тя ще е готова да скочи от моста Москворецки заради теб!

— Не е от тези, които бих подложил на манипулация — поклати глава Валери.

— Вероятно и Наташа Маякова не беше от тях, но ти въпреки това я манипулира, нали? — засече го Сергей. — В името на общото благо!

— Сбърках — въздъхна Валери. — Това беше една сериозна грешка.

— Не бъди толкова самокритичен — смекчи глас Сергей и леко докосна ръката му. — Стори това, което беше длъжен да сториш. Работата без съмнение беше мръсна, но не бива да се срамуваш, приятелю. Друг избор просто нямаше…

— Не съм много сигурен в това, Сергей…

— Мисли за Волков, човече, без твоите мъдри ходове това чудовище отдавна да ни е видяло сметката!

— Може би си прав.

— Революцията е акт на отчаяние — погледна го в очите Сергей. — И изисква отчаяни действия.

— Мисля, че отдавна трябваше да обърнем гръб на революциите — поклати глава Валери. — Нали виждаш докъде ни доведе онази, „Великата“… Трябва ли да повтаряме нейните ужасни грешки? — лицето му стана мрачно. — Не, приятелю. Положението ни може и да е отчаяно, но до отчаяни действия не бива да прибягваме. Крайно време е да се измъкнем от омагьосания кръг на насилието и алчността. Не искам да смъкнем една форма на тирания, за да я заменим с друга. Разбираш ли това? Можеш ли да го приемеш?

— Да, Валери — кимна Сергей. — В това отношение винаги можеш да разчиташ на мен.

Валери го потупа по гърба, но очите му останаха тъжни и замислени.

— Ех, Наташа! — въздъхна той и гласът му глухо отекна във влажния здрач на криптата. — Ако знаеш колко важни са твоите страдания за оцеляването на „Бялата звезда“! Волков те пречупи, но вече е убеден, че си носила на Героя тайните досиета на КГБ и нищо повече. Нашата истина все още е недосегаема… — извърна се към Сергей и подхвърли: — Нали така, приятелю?

— Отиде ли си?

— Да.

Ирина се измъкна от кабинката с душовете. Татяна я скри там веднага след като получи сигнала на Лара, че Волков пристига в сградата.

— Не се плаши от това, което може би си дочула…

Тя се плъзна във водата.

— Не се плаша от нищо, свързано с теб.

Героя я побутна към средата на басейна.

— Марс те търси — съобщи й той.

— Не бива да те открие — добави Татяна.

— Защо ме търси?

— Мисли, че знаеш къде се крие Валери — рече Героя.

— Докопа ли се до него, веднага ще го убие — каза с разтревожен глас Лара.

— Сега вече ме е страх! — потръпна Ирина.

— Нормално — рече Героя и отново я докосна с ръка. По тялото й пробяга приятна топлина. — Не се безпокой, над теб бди ангел пазител…

— Така казваше и Наташа — затвори очи Ирина. — Господи! Защо трябва да живеем сред толкова насилие, болка и страдания?