Харлан Коубън - Господари на нощта

— Много време мина — каза Призрака.

Аселта, когото Макгуейн познаваше с прозвището Призрака, прекрачи към паметника. Макгуейн застина. Когато Призрака мина покрай него, температурата сякаш спадна с двайсетина градуса.

Макгуейн затаи дъх.

Призрака коленичи и лекичко положи цветята на земята. За момент остана така, със затворени очи. После се изправи, посегна с издължените си пръсти на пианист и погали надгробната плоча нежно, твърде нежно.

Макгуейн се мъчеше да не гледа.

Призрака имаше кожа като очно перде — млечнобяла и някак лепкаво влажна. По изящното му лице се спускаха синкави вени като следи от засъхнали сълзи. Очите му бяха бледосиви, почти безцветни. Главата, твърде едра за тесните рамене, напомняше по форма електрическа крушка. Отстрани черепът му беше гладко избръснат и косата падаше по гладката кожа като фонтан. В чертите му имаше нещо деликатно, дори женствено — кошмарно подобие на дрезденска порцеланова кукла.

Макгуейн отстъпи още крачка назад.

Понякога срещаш човек, чиято вродена добрина те озарява с едва ли не ослепителна светлина. А друг път срещаш точно обратното — човек, който със самото си присъствие те обгръща в плащ от кръв и тлен.

— Какво искаш? — попита Макгуейн.

Призрака наведе глава.

— Чувал ли си да казват, че в смъртното отделение няма атеисти?

— Да.

— Лъжа е, тъй да знаеш — каза Призрака. — Всъщност е точно обратното. Когато си в ямата, когато гледаш смъртта в очите — точно тогава разбираш със сигурност, че няма Бог. Затова се бориш да оцелееш, да си поемеш въздух поне още веднъж. Затова си готов да дириш и от дявола помощ — защото не искаш да умреш. Защото дълбоко в сърцето си знаеш, че смъртта е краят. Няма задгробен живот. Няма рай. Няма Бог. Нищо няма.

Призрака вдигна глава и го погледна. Макгуейн стоеше неподвижно.

— Липсваше ми, Филип.

— Какво искаш, Джон?

— Мисля, че знаеш.

Макгуейн знаеше, но премълча.

— Разбрах, че си позакъсал — продължи Призрака.

— Какво чу?

— Само слухове. — Призрака се усмихна. Устата му беше тясна цепка, като срязана с бръснач, и от самия й вид на Макгуейн му идваше да закрещи. — Затова се върнах.

— Това си е мой проблем.

— Де да беше така, Филип.

— Какво искаш, Джон?

— Двамата, които прати в Ню Мексико. Провалиха се, прав ли съм?

— Да.

— Аз няма да се проваля — прошепна Призрака.

— Все още не разбирам какво искаш.

— Нали ще се съгласиш, че в случая и аз съм заложил нещичко?

Призрака зачака. Най-сетне Макгуейн кимна.

— Така излиза.

— Ти имаш източници, Филип. Разполагаш с информация, недостъпна за мен. — Призрака се вгледа в надгробната плоча и за момент Макгуейн си помисли, че той сякаш вижда там едва ли не човешки образ. — Сигурен ли си, че се е върнал?

— Напълно — каза Макгуейн.

— Откъде знаеш?

— Имам човек във ФБР. Онези, които пратихме в Албакърки, трябваше да го потвърдят.

— Подценили са противника.

— Очевидно.

— Знаеш ли къде е избягал?

— Работим по въпроса.

— Но не си давате зор.

Макгуейн премълча.

— Би предпочел той да изчезне отново. Прав ли съм?

— Така ще е по-лесно.

Призрака поклати глава.

— Не и този път.

Настана тишина.

— Кой би могъл да знае къде е? — попита Призрака.

— Може би брат му. Преди час прибраха Уил във ФБР. За разпит.

Това привлече вниманието на Призрака. Той рязко вдигна глава.

— За какво го разпитват?

— Още не знаем.

— В такъв случай — тихо изрече Призрака, — може би ще е добре да почна от тук.

Макгуейн намери сили да кимне. И в този момент Призрака пристъпи към него. Протегна ръка. Макгуейн изтръпна като вцепенен.

— Страх ли те е да стиснеш ръката на един стар приятел, Филип?

Така беше. Призрака направи още една крачка. Макгуейн дишаше едва-едва. Помисли си да подаде сигнал на Танър.

— Стисни ми ръката, Филип.

Това бе заповед и Макгуейн се подчини. Почти против волята му дясната ръка се помръдна и бавно тръгна нагоре. Знаеше, че Призрака убива хора. Много хора. С лекота. Той беше Смъртта. Не просто убиец. Самата Смърт — сякаш с едно докосване можеше да пробие кожата ти, да навлезе в кръвоносните съдове и да изпрати отрова, която да се впие в сърцето ти като кухненския нож, който Призрака бе използвал преди много години.

Макгуейн извърна очи.

Призрака бързо преодоля последните крачки и сграбчи ръката му. Макгуейн прехапа устни, за да не изкрещи. Опита да се изтръгне от лепкавия капан. Призрака стискаше здраво.