Марина Юденич: Дан за ангели

А освен това, че разполагала и с голяма вила във Валентиновка.

И, разбира се, не давала жилището си под наем за пари, защото си имала достатъчно и от пенсията на мъжа си, и от грижите на сина си, и от спестяванията си…

Не, проблемът не бил в парите.

Нещата били много по-сложни и не всеки можел да ги разбере.

Просто не искала скъпият й дом да пустее и вещите, сред които е минал щастливият й и безгрижен живот да тъгуват…

Дълго мислила и накрая се решила…

А освен това новите й познати имали толкова прекрасни лица. И тя виждала в колко затруднено положение са изпаднали и разбирала колко ужасно е да нямаш покрив над главата си.

Пощурелите от щастие наематели се съгласявали с всичко: „Ние сме прекрасни хора, ние сме повече от прекрасни, много точно сте забелязали… Ще се грижим за жилището като за свое… В затруднено положение сме, в страшно затруднено положение сме… направо умираме на улицата“.

Старицата се усмихвала с кротката усмивка на ангел.

Слизали от таксито до някоя наистина тежкарска сграда.

„Един момент — казвала старицата, — ще взема ключовете от домоуправителя. Винаги ги оставям при него, за да не ги изгубя…“

Наемателите потръпват от възторг: държи ключовете си при домоуправителя, колко изискано…

И оставали да чакат, потънали в умиление.

Постоянните обитатели на онова място твърдяха, че старата дама всъщност живеела в комунална квартира.

Разбира се, нямала никакъв апартамент, никакъв мъж академик, никакви деца и никаква вила. Макар че може би навремето е имала.

Старицата стоеше с изправен гръб също като в царските времена и по всяко време на годината носеше на крехките си ръце тънки протрити ръкавици.

Имаше и шапка с воалетка.

Случваха се и такива неща.

Ние също бяхме заобиколени от обръч, но по-нататък нещата се решиха бързо и без каквито и да било проблеми.

Антон винаги бе притежавал едно изумително и очевидно вродено качество — безпогрешно да избира най-доброто, независимо за какво става дума.

А по-късно също така бързо, доколкото позволяваха обстоятелствата, да отнема най-доброто. Или, значително по-рядко, да го придобива по друг начин. Общо взето, да го получава за непрекъснато ползване.

Нещо подобно се случи и в „Банна пресечка“.

С точен поглед, сякаш през половината си живот бе усвоявал занаята на посредник в даването на жилища под наем, Тоша избра сред тълпата две не много млади, но много плахи жени, които очевидно се намираха в необичайна за тях обстановка.

На пръв поглед и двете не бяха московчанки, а интелигентни южнячки — арменки или грузинки. Но любимият ми по неизвестен начин веднага долови, че дават квартира под наем.

По-нататък събитията се развиха напълно в духа на „Банна пресечка“ — светкавично и неясно за околните.

Антон галантно подхвана двете дами, изведе ги ловко от обръча и с глас, преливащ от мека и омагьосваща топлота — можете да ми вярвате, че той умееше да прави това дяволски добре — им зададе само един въпрос:

— Какво предлагате? — Като в същото време окъпа жените в разтопеното злато на жълтеникаво-кафявите си очи, излъчващи сладко медено сияние.

Те моментално заговориха в хор, прекъсвайки се една друга.

Сякаш се изплашиха, че нещо може да се провали и че прекрасният младеж може да си тръгне, отказвайки се от ужасното им жилище.

Нямаше никакво съмнение, че си мислеха точно така. Когато поискаше, Антон можеше да обезоръжи с обаянието си най-различни хора.

Казано накратко, двустайното мизерно жилище, което никога не беше виждало ремонт и дори основно чистене и на това отгоре се намираше в далечните покрайнини, бе предоставено на наше разположение само срещу четиридесет рубли на месец, което беше съвсем поносимо.

Хазяйките не се поинтересуваха от паспортите ни, да не говорим за жителството ни, тъй като бяха удовлетворени от вълнуващата история за двама влюбени студенти, които са се сблъскали с гранитната еснафщина на собствените си семейства.

Дамите бяха от онази порода потомствени московски интелигенти, на които всяка домакинска дейност им бе противопоказна по принцип и чиито ръце притежаваха уникалното свойство да превръщат всички възможни, дори и несметни съкровища в прах. И в чиито домове задължително се въдеха молци, хлебарки и други вредни насекоми.

Като на това отгоре животът на тези прекрасни, талантливи хора с великолепно образование често си оставаше неуреден. Пък и, общо взето, те не се стремяха особено към това.