Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Мислиш ли, че съм спрял да те обичам?

Устните й се отвориха и дъхът й мина покрай бузата му.

— Не, мисля, че ме обичаше. Знам, че и аз те обичах. — Тя сложи ръка на неговата и леко се отблъсна от него, той не можа да я спре.

Въпреки най-добрите си намерения той не успя да потисне горчивината в гласа си. Тя беше крила толкова много неща от него, дори още преди да се разделят: измеренията на скръбта й, депресията, лекарствата. Реакцията му беше извратена.

— И го показваш, като си разтваряш краката за…

В този момент тя го зашлеви.

Той забеляза, че червилото й беше в същия кървавочервен цвят като маникюра й, което означаваше, че вече не си гризе ноктите.

— Защо ме принуждаваш? — Гласът й бе изпълнен с тъга. — Не съм тук да обсъждаме за пореден път миналото. Исках… исках да ти предложа покрив, хубава, домашно приготвена храна — ако и ти имаш желание, разбира се.

Той не знаеше как да отговори.

Тя му се усмихна нервно.

— Аз се върнах в църквата, Джак.

Изгледа я объркано. Чувстваше се като в огледална зала. Коя е жената пред него? Със сигурност не и бившата му съпруга.

— Сигурно ме вземаш я за луда, я за лицемерка след упреците, които отправих към отец Лариган. — С един дълъг пръст махна кичур коса от лицето си. — Истината е, че лекарствата не свършиха работа. Нищо не подейства. Сърцето ми беше разбито. Хапчетата замаскираха болката, но не я заличиха. В пристъп на отчаяние се обърнах към църквата.

Той мълчаливо поклати глава.

— Там намерих известно спокойствие.

— Не разбираш ли, че това е бягство от света, Шар?

Тя тъжно поклати глава.

— Ти по перверзен начин превръщаш всичко красиво в пепел.

— Значи си открила религията. Чудесно. Още една тайна е разкрита.

Шарън дръпна завесата и без следа от грубост в гласа каза:

— Набий си го в главата, Джак. Всички имаме таен живот, не само ти.

След като се върна в главното управление с Бенет, Джак дълго стоя под душа. В съблекалнята с личните шкафчета откри, че на закачалките го чака комплект чисти дрехи, но с изненада установи, че той включва скъп тъмносин костюм от камгарна вълна, английски спортни обувки с дебела подметка, не по-малко скъпа официална памучна риза и хубава, макар и доста консервативна вратовръзка. Никога преди не беше носил такива дрехи, а и не можеше да повярва, че шефът му е отпуснал надбавка.

Тъкмо приключваше с вратовръзката, когато Бенет се върна.

Джак затвори шкафчето.

— Е, за какво е този смешен костюм? — Той се опита да намести възела на вратовръзката, но не успя — беше твърде малък и изглеждаше неестествено стегнат. — Какъв ще го играя? Агент от Сикрет Сървис?

— Всъщност не си далеч от истината. — Бенет направи знак с глава. — Хайде.

Той изведе Джак през задната врата, където със запален двигател ги чакаше лимузина със затъмнени стъкла. Бенет отвори задната врата и двамата се качиха.

Джак се настани на седалката и щом шефът му седна до него, лимузината потегли с бясна скорост.

Джак го изгледа облещен.

— Къде отиваме?

Бенет гледаше право напред, сякаш искаше да проникне в бъдещето.

— Към новата ти задача.

Опрял лакти върху кокалестите си колене, Бенет сплете пръсти и Джак усети напрежение в мускулите, защото много добре познаваше този жест. Когато Бенет беше развълнуван, ръцете му се заемаха с нещо и затова сега сплете пръсти, за да запази спокоен вид. Но нямаше начин да заблуди Джак. Явно за времето на болничния престой се беше случило нещо голямо и отвратително.

— Хайде, изплюй камъчето. Какво, по дяволите, е станало?

Най-накрая Бенет се извърна с лице към него. В сивите му очи имаше нещо, което Джак не беше виждал досега, нещо, което ги замъгляваше и потъмняваше по начин, който Джак не беше смятал за възможен. Гласът на началника му беше сух и тънък, сякаш насъбралите се думи в гърлото му го задушаваха.

— Али Карсън, дъщерята на новоизбрания президент, е била отвлечена.

— Отвлечена? — Джак усети празнина в стомаха си, сякаш се намираше във внезапно тръгнал надолу асансьор. — Откъде, от кого?

— От училище, под носа на Сикрет Сървис — мрачно отговори Бенет. — Относно въпроса от кого — все още с никого не е установен контакт, така че нямаме абсолютно никаква представа.

И тогава, като облят със студен душ, Джак осъзна. За пръв път откакто познаваше Родни Бенет, го виждаше уплашен до смърт.

Честно казано, самият той се чувстваше по същия начин.

„Лангли Фийлдс“ беше частен девически колеж от затворен тип, много претенциозен и доста труден за достъп. Беше разположен недалеч от Лангли Форк Парк, който се намираше само на единайсет километра северно от Фолс Чърч, където пък беше регионалното управление на Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви.