Греъм Браун - Черното слънце

— Ще ти отрежа ръката за това — закани се Джоу.

Момчето не отговори. Опитваше се да нахрани с комата умиращия мъж.

Китаецът тръгна към него.

— Дай ми хляба!

Даниел се изпречи на пътя му.

— Остави го на мира.

Джоу грубо се размина с нея, изскубна комата от ръката на детето, после силно го зашлеви. Момчето извика от болка и се разплака.

Докато другите се свиваха страхливо, Даниел гледаше Джоу в лицето: поведение, което той правилно прие за предизвикателство, защото не се върна на мястото си, а каза:

— Сигурно имаш някакви изключителни способности. — Очите му се плъзнаха по тялото й. — Иначе Кан щеше да те убие.

Тя продължи да се взира в него, вече напълно съсредоточена в това взаимно изпитание на волята.

Джоу явно се забавляваше.

— Наложница или курва — ухили се той. — Ще проверя точно какво можеш да правиш.

И се наведе към Даниел, като я гледаше свирепо в очевиден опит да я уплаши, но това движение го направи уязвим — ако го блъснеше, лесно щеше да изгуби равновесие.

Лейдлоу седна на леглото зад себе си и се дръпна към стената, като че ли наистина се страхуваше. Китаецът се захили отвратително. Тя му се усмихна плахо, после светкавично се извъртя и го изрита с пета в коляното. От ставата се разнесе страховитият звук на избухващ фойерверк. Джоу се преви и зави от болка.

Замахна към нея, но Даниел избегна юмрука му и се изправи, после го изрита в лицето и носът му избухна в пръски кръв.

Приятелят на Джоу скочи от леглото си и се втурна към нея. Опита се да я сграбчи с ръце за гърлото, ала Лейдлоу блокира атаката и като използва собствената му инерция, го запрати към стената.

Докато мъжът се блъскаше в камъка, тя хвана ръката му, изви я зад гърба му и силно го удари по лакътя. Ръката му се изви на обратно и той нададе мъчителен крясък. Даниел го хвърли на пода до Джоу, чието лице представляваше кървава смаяна маска.

— Ето какво, мога да правя, копеле гадно — озъби му се тя.

Джоу запълзя заднишком по пода. Приятелят му последва примера му и двамата се свиха в тъмния ъгъл на карцера.

Пленниците наблюдаваха случващото се с явно одобрение. Старецът се смееше на неочакваното забавление. После взе един от коматите и почна да яде.

— Вземете всичко — каза на другите. — Не им оставяйте нищо — понеже нямат зъби, днес няма да им трябва храна.

Момченцето скочи на пода, взе най-голямата паница със супа, занесе я при умиращия и поднови опитите си да го нахрани.

— Ти я изяж, Юрий — каза му мъжът. — Трябват ти сили.

Говореше с източноевропейски акцент, може би руски. Даниел се зачуди какво са направили на Кан двамата с детето, за да заслужат такова наказание. Мъжът определено не изглеждаше особено опасен.

— Сега ще се опитат да те убият — каза той, след като с огромно усилие успя да седне. — Да ти отмъстят.

Лейдлоу си спомни думите на един от инструкторите си. „Ако атакуваш, гледай да нанесеш достатъчно поражения, за да предотвратиш всякакво противодействие“. Беше сигурна, че е направила тъкмо това.

— С такива контузии ще са неподвижни седмици, даже месеци, ако не ги лекуват.

— Ще ти нападнат, докато спиш — продължи той и посочи момчето. — Юрий може да те пази нощем. Никога не спи.

Даниел погледна детето — бе кацнало като птиче на ръба на леглото.

— Син ли ти е?

— Не. Отвлякох го, за да го продам на Кан.

Това признание й се стори странно. Мъжът явно се отнасяше с огромна привързаност към момчето.

— Как така си го отвлякъл?

— Взех го от хората, които познаваше, въпреки че не му бяха роднини. Отведох го от единственото място, което познаваше, въпреки че не му беше дом.

— Той е руснак. Като тебе — предположи Даниел.

Мъжът кимна и каза:

— За Юрий се грижеше Научната дирекция. Правеха експерименти с него.

Тя настръхна.

— Какви експерименти?

Руснакът понечи да отговори, ала го разтърси пристъп на кашлица.

— Ще ми се да можех да кажа, че сме се опитвали да го спасим, обаче това не е цялата истина. Кан го искаше. Обеща ни, че ще го пази и ще се отнася добре с него. Но всъщност го направихме за пари.

— Какво се случи? Как се озовахте тук?

Мъжът пак се закашля мъчително, овладя пристъпа и продължи:

— Всичко се обърка по време на пътуването ни. Навигационната система, радиостанциите, всичко се развали и корабът ми се изгуби в Северния ледовит океан. Моряците ми смятаха, че сме прокълнати. И може би имаха право.

— Не разбирам. — Даниел повдигна вежди.