Глен Купър - Десетата зала

Неандерталците извикаха, когато видяха изрисуваните стени. Сочеха и бърбореха. Кек заговори на гърления им език и се опита да ги успокои, като им показа, че може да докосне изображенията, без да се страхува, че ще бъде стъпкан или осакатен.

Нужно бе дълго увещаване преди посетителите да изпълзят през прохода в Залата на растенията. Опасявайки се от капан, един от неандерталците настоя да мине последен. Събрани под украсения с длани купол, всички замърмориха и замигаха към отпечатъците и заразглеждаха собствените си длани на светлината на горящата мас и хвойна.

По-голямата част от разнородната група зачака тук в напрегнато мълчание, разделени едни от други, доколкото позволяваше тясното пространство. Тал, Мем, Кек, водачът и един от хората му влязоха в десетата зала с момчето.

Тал незабавно започна да пее едно от старите изцелителни заклинания на майка си и се зае с приготвянето на лекарството. С дългия си кремъчен нож наряза на малки парчета сочните листа и корените, след което остави ножа подпрян на стената. Събра растенията в каменната купа на майка си. Добави малко парчета кора, като преди това ги стри с грубите си длани. Накрая сипа прясна вода от меха. Разбърка и замачка сместа с ръце, докато не получи зелена каша, после наля още вода, за да може да се пие.

На трептящата светлина на лампите Тал постави детето в седнало положение, без да престава да припява, и накара баща му да отвори пресъхналите му устни, колкото да сипе малко от течността. Момчето се закашля и изплю. Тал изчака и му даде още малко. После още. Докато детето не изпи достатъчно количество.

После го положиха на земята, увиха го в кожата и мъжете зачакаха около него — два вида, които деляха една земя, обединени от общия интерес да спасят мъничкото същество.

Тал припяваше часове наред.

Наложи се да донесат нови лампи.

През цялата нощ новините се предаваха на двата клана, събрали се недоверчиво от двете страни на отвора на пещерата. Тала излизаше и казваше на Клана на бизона, че детето стене, повръща и че накрая е заспало спокойно. Убоас даваше на внука си ивици сушено месо преди той да се втурне обратно вътре, за да бъде до баща си.

Когато в пещерата надникнаха първите лъчи на слънцето, детето сякаш се съживи. Повдигна само глава за глътка вода. Тал оповести, че ще напуснат пещерата, тъй като лекарството явно действаше. Бащата на детето изсумтя одобрително.

И тогава настъпи катастрофата.

Чу се влажно къркорене на черва, залата се изпълни с воня и детето изведнъж олекна почти двойно. Чу се високо хъхрене, след което мъничкото тяло просто престана да диша.

Потресени, мъжете загледаха мълчаливо безжизненото дете.

Бащата коленичи и го разтресе, сякаш искаше да го събуди. Извика нещо и Кек му извика в отговор. По тона му Тал разбра, че синът му се мъчи да избегне бедствието.

Оса бавно се изправи. На слабата светлина на съскащите лампи хлътналите му очи бяха най-ярките неща в залата. Нададе смразяващ кръвта крясък от някакъв друг свят, смес от човешки вик и рев на звяр, толкова силен и отекващ, че всички останали замръзнаха вцепенени.

Макар да изглеждаше тромав и тежък, Оса се движеше с бързината на лъв. За миг каменната купа на Тал се озова в масивната му ръка. Нито Тал, нито някой друг успя да реагира. Тал видя тъмно размазано петно, когато неандерталецът замахна и стовари купата зад ухото му.

Светът за миг засия, сякаш слънцето бе слязло от небето и бе минало през всички зали, за да освети последната.

Тал беше паднал на четири крака на земята.

Чуваше викове някъде в далечината, съпроводени от звуците на забиващ се в плътта кремък, писъци и бойни крясъци.

Чуваше тупването на падащи тела, звука на смъртта.

Повдигна глава.

Човекът птица се извисяваше над него с гордо отворен клюн.

Ще се рея, помисли си той. Ще се рея завинаги.

Главата му бе твърде тежка, за да я държи изправена. Какво беше това на земята? Напрегна се да види на слабата светлина, през болката и мъглата в главата си.

Малкият костен бизон, паднал от кесията на колана му.

Посегна към него, докато в главата му се оформяха последните мисли.

Кланът на бизона.

Убоас.

Тала беше единственият, който излезе жив от пещерата. Именно той бе убил Оса, като блъсна главата му в стената. Кек бе поразен от собствения си брат, а Мем стана жертва на един от неандерталците. В тясното пространство мъжете се ръгаха, тъпчеха и изкормваха, докато от тях остана само кървава пихтия.