Глен Купър - Десетата зала

„Чакай! Виж датата и часа!“

Часът беше отбелязан с ярки дигитални цифри — 23,53.

Какво му беше казал онзи жандарм на мястото на катастрофата?

Не е стигнал до селото. Ако е напуснал лагера в единайсет и трийсет, инцидентът би трябвало да е станал не по-късно от единайсет и четирийсет.

Люк вече седеше на ръба на леглото и прокарваше отново и отново пръсти през косата си, сякаш статичното електричество можеше да задейства още синапси в мозъка му.

„23,53! Тринайсет минути след като е трябвало да е мъртъв, Юг е направил снимка на картина!“

Сети се за друг разговор, думите изпълниха съзнанието му със стряскаща яснота — информация, която мозъкът му явно беше отбелязал като евентуално нужна за в бъдеще.

На празненството по случай откриването на разкопките мосю Телифер, председателят на общинския съвет на Перигьо, дърдореше за местните легенди.

Съпротивата ударила главната линия недалеч от Руак и се измъкнала с цялото богатство, което било предназначено лично за Гьоринг — някъде около сто милиона евро по сегашни цени, както и с някои прочути картини, сред които уж бил и „Портрет на млад мъж“ на Рафаело. Част от награбеното стигнало до Дьо Гол в Алжир и несъмнено, че е било използвано добре, но голяма част от парите и произведенията на изкуството просто се стопили. Никой повече не видял картината на Рафаело.

Люк вече дишаше тежко, сякаш току-що бе завършил анаеробен спринт и тялото му жадно се опитваше да си възстанови нужните количества кислород.

Влезе в „Гугъл. Изображения“ и въведе „Портрет на млад мъж от Рафаело“.

И я откри. Същата картина на страницата на сайт, посветен на откриването на заграбено изкуство.

Отдолу пишеше: ШЕДЬОВЪРЪТ ОСТАВА В НЕИЗВЕСТНОСТ.

Люк знаеше как да се оправя в музеите, а освен това обичаше всичко, свързано с тях. При нормални обстоятелства щеше да се наслади на изживяването от откриването на нов музей, особено ако се намира в очарователен хотел от деветнайсети век, кацнал на живописно хълмче на брега на Марна.

Щеше да вдиша леко едва доловимата миризма на плесен в изложбените зали и да бъде пленен от затворените за посетители хранилища. Музеят на Националната съпротива в Шампини сюр Марн имаше доста по-късна колекция в сравнение с обичайните му интереси, но всички музеи имаха обща, създаваща удоволствие атмосфера.

Този момент от живота му обаче не беше нормален и той нахълта вътре почти без да забелязва обстановката.

— Професор Симар, за мосю Руби — задъхано каза той на будката за билети и нервно закрачи напред-назад, докато служителят набираше номера.

Бяха разговаряли преди по-малко от час. Люк се добра до уредника след френетична серия телефонни обаждания, които го прехвърляха от музей на музей и от архив на архив из цяла Франция. Искането му бе доста специфично, което помагаше, но все попадаше на задънени улици, докато някаква възрастна дама от музея на Съпротивата „Анри Кюил“ в Корез не прояви съчувствие и спомена, че в Шампини сюр Марн били изпратени за каталогизиране и съхранение трийсет кутии архивни материали, свързани с интересуващия го въпрос.

За щастие, Шампини сюр Марн се намираше само на някакви си дванайсет километра от центъра на Париж.

Макс Руби се оказа очарователен тип, в много отношения по-възрастна версия на Юг и Люк трябваше да положи усилия, за да се освободи от обзелите го емоции. Уредникът беше повече от щастлив да покаже професионална солидарност от страна на един музей към друг и бе предоставил ограничения си екип на разположение на Люк. Така той получи отделна маса в архивния отдел и една грозновата млада жена на име Шантел започна да му носи съответните картонени кутии.

— Добре — каза той, — търсим някакви материали за нападение на Съпротивата срещу германски влак в околностите на Руак в Дордон през лятото на четирийсет и четвърта. Влакът е превозвал много пари в брой и може би произведения на изкуството. Има ли някакъв индекс?

— Точно затова изпратиха архивите тук, но за съжаление, индексът все още не е готов. Няма да ми навреди, ако прелистя материалите. Това ще ми помогне за по-нататък — отговори тя.

Заровиха се в архивите. Докато прехвърляха различни паметни бележки, дневници, изрезки от вестници, черно-бели фотографии и лични бележки, Шантел му разказа как е научила за заемния музей.

Анри Кюил бил важен политик след войната, активен участник в Съпротивата в района на Корез по време на окупацията. След смъртта му семейството дарило дома му на държавата с цел да се увековечи паметта за дейността на Съпротивата в района и през 1982 г. Митеран и Ширак присъствали на откриването на музея. Семейните архиви послужили като основа на сбирката, но през годините музеят се разраснал благодарение на материалите и даренията от други местни архиви и семейни ценности.