Глен Купър - Десетата зала

През последните часове тялото му се поду и престана да уринира. Не преглъщаше капките вода, които изливаха с листо в устата му. По зазоряване дишането му се забави, а после спря.

Когато жените заплакаха, небето се разтвори и заваля топъл дъжд — знак, че предците им са приели сина на водача в своя свят. Лагерите им блестяха ярко в нощното небе, но те бяха твърде далеч, за да може Кланът на бизона да чуе песните им.

Бащата на Тал положи ръце върху раменете му и заговори пред всички събрали се. Тал щеше да е следващият водач. Старецът уморено призна, че времето му скоро ще настъпи. След като ритуалът по оплакването на Наго завърши, Тал трябваше да отиде до най-високата точка на земята, за да бъде достатъчно близо до предците им и за да чуе техните заклинания.

Дъждът продължи да вали и скоро варовиковата купа на майка му, наполовина пълна с неизползвания лек, започна да прелива.

Не се боеше да се катери.

Стъпваше сигурно и макар че скалите бяха мокри от дъжда, напредваше добре. Преди години бе научил един номер при катерене от един от старите и беше увил широките си кожени обувки с кожени ремъци, за да са здраво закрепени за краката му.

До залеза оставаха още часове, така че можеше да стигне до върха без да бърза. На колана си носеше две кесии, едната с ивици сушено еленско и друга с подпалки и сечива за палене на огън. Когато се стъмнеше, щеше да си устрои лагер, да припява и да се ослушва за песента от небесните огньове в далечината. Може би, ако беше с чисто сърце, щеше дори да чуе песен от огъня на майка си.

Не се беше натоварил с мях за вода. Знаеше, че от скалите се спуска водопад и щеше да го стигне навреме, за да утоли жаждата си.

По средата на катеренето спря на един безопасен корниз и погледна надолу към голямата река. От тази височина тя не изглеждаше толкова могъща. Земята се простираше докъдето му стигнеше погледът — безкрайно море от треви. В далечината през саваната се движеха двете кафяви форми на космати бизони. Тал се разсмя. Знаеше, че това са най-големите животни на земята, но от тази височина сякаш можеше да ги хване с върховете на пръстите си и да ги пусне в устата си.

При водопада се напи и изми потта от тялото си.

Потърси добър път до върха и очите му избраха най-подходящия маршрут.

Стигна до друг корниз и когато се набра нагоре, спря и зяпна.

Знак!

Не можеше да има съмнение!

Точно пред очите му в скалата зееше черна цепнатина.

Пещера! Никога досега не я беше виждал.

Приближи бавно. Вътре можеше да има опасни създания. Мечки. Хора сенки.

Предпазливо пристъпи в прохладния мрак и огледа входа на пещерата дотам, докъдето стигаше слънчевата светлина.

Подът бе абсолютно чист. Стените бяха гладки. Той бе първият, който влиза тук. Заликува.

Това е пещерата на Тал!

Аз наистина ще бъда водачът!

Когато ми дойде времето, ще доведа клана си тук!

На следващия ден, когато слънцето се издигна високо в небето, Тал се върна в лагера.

Съобщи на хората си, че е чул предците да припяват и че е намерил нова пещера в скалите. Не разбираше защо всички сякаш бяха заети с нещо друго и сочеха към земята до лагерния огън. Жените плачеха.

Убоас изтича до Тал и го задърпа за ръкава.

Брат й Гос лежеше на земята и бълваше шантави, лишени от смисъл думи, от време на време размахваше ръце и крака и се мъчеше да удари всеки, който го приближи.

Тал поиска да знае какво се е случило и Убоас му каза.

Каменната купа на майка му била до огъня и от лъчите на слънцето и горещината на пламъците съдържанието й започнало да съска и да кипи. Сутринта Гос отишъл при нея и с типичното си любопитство потопил пръст и опитал червената течност. Харесала му и опитал отново и отново, докато брадичката му не се боядисала в червено.

После бил обладан от духове, крещял думи, които не се съчетавали помежду си. Тръшкал се и се удрял, но сега бил по-спокоен.

Тал седна до него, постави главата на момчето в скута си и докосна бузата му. Допирът го успокои и малките очи на Гос се отвориха.

Тал го попита как се чувства и му каза да не се бои. Обеща му, че ще остане с него, докато не се оправи напълно.

Малкото момче облиза устни и поиска вода. Не след дълго се надигна и посочи към купата.

Тал го попита какво точно иска и отговорът потресе онези, които бяха видели с очите си омагьосването му.

Гос искаше още от червената течност.

Събота вечер

Любовницата на генерал Гатиноа беше на път да получи оргазъм или най-малкото съобщаваше по свой начин, че няма нищо против той да се замисли за свършване и да се изтърколи от нея.