Глен Купър - Десетата зала

Наго нададе бойния вик и замахна.

Копието му полетя направо и ниско и улучи бизона в гърдите, точно между предните крака, но кремъчният връх явно беше попаднал на кост, защото не проникна дълбоко.

Животното изрева от болка и страх, понесе се напред със сведена глава и заби дебелия си рог в рамото на ловеца.

Виковете на Тал към другите мъже да нападнат бяха заглушени от воя на Наго. От него зависеше да спаси брат си.

Затича се напред, замахна с все сила с атлатъла и копието улучи хълбока на бизона. Заби се дълбоко и сигурно, но Тал не искаше да рискува. Втурна се към звяра, сграбчи дръжката на копието и забута все по-дълбоко и по-дълбоко, докато предните крака на животното се подкосиха и то рухна на една страна, а от устата му бликна кръв.

Наго лежеше задъхан на земята, рамото му беше кървава пихтия и разкъсани мускули.

Тал коленичи до него и заплака. Останалите мъже се събраха, сочеха раната и си шепнеха.

Тал и преди беше виждал рани от рог. Не се затваряха и не оздравяваха сами. Ако брат му беше с кожената си риза, може би раната нямаше да е толкова дълбока, но денят беше топъл и той бе свалил дрехата и я беше завързал около кръста си.

Наго беше водачът на лова, но сега Тал трябваше да заеме мястото му. За да забави кръвотечението, взе ризата на Наго, стегна я колкото се може по-силно около раната и каза на братовчедите им да отнесат ранения обратно в лагера.

После спря до бизона и му благодари, че се е погрижил за клана им. Никога досега не бе имал привилегията да пее заклинанието за убит бизон, но знаеше думите и ги изрече с чувство. Останалите мъже кимнаха одобрително и се нахвърлиха върху горещия труп, за да започнат ритуалното разфасоване.

Тал се отдръпна и побягна с все сили към високите треви на саваната. Баща му го бе учил как да ловува и как да припява заклинанията. Сега бе време да използва знанието, което му беше предала майка му.

Майка му беше мъртва от две години. Напусна света заедно с новородената си дъщеря след мъчително и тежко раждане. Тя не бе от Клана на бизона. Наричаше своите роднини хора от Мечата планина. На младини попаднала в изненадващо наводнение и била отнесена от племето си. Може би те се бяха спасили, може би бяха загинали. Тя така и не разбра участта им. Бащата на Тал, който по онова време бил млад, ловувал със старите и се натъкнал на нея в гората. Тя била премръзнала и гладна и той я взел със себе си. Харесал я и макар това да довело до завист и разпри в клана, я взел за своя половинка.

Нейните хора били лечители и тя беше умела в приготвянето на лапи, знаеше какви листа, корени и кори да се дъвчат за различни заболявания. Тал помнеше как един горчив лист бе спрял болките във венците му, когато беше малък, и как една вкусна кора охлаждаше тялото му, когато го бе налегнала треска.

Откакто проходи, момчето вървеше след майка си, събираше билки и корени из гората и поляните и й помагаше да ги отнесат в лагера в кесии от еленова кожа.

Паметта му винаги е била изумителна. Достатъчно беше да чуе веднъж крясък на птица или заклинание, за да ги запомни завинаги. Можеше само веднъж да помирише цвете, да види животинска следа или листо, да чуе обяснението на нещо — и полученото знание си оставаше завинаги в него.

И не само умът му бе пъргав. Още от най-ранна възраст се отличаваше и със сръчност. Научи се как да отцепва дълги тънки пластини от кремъчното ядро. Още преди да възмъжее, бе станал най-добрият майстор на инструменти в клана. Можеше да обработва дърво и кожа с умението на по-старите мъже, правеше копия, които летяха право, и оформяше идеално балансирани атлатли. Години наред Наго кипеше от гняв заради уменията на брат си, но Тал нито за миг не бе спрял да го уважава, защото винаги бе смятал, че един ден именно Наго ще стане водач на клана.

Майка му го научи и да рисува. Хората от Мечата планина имаха отдавнашна традиция да украсяват скалните заслони и пещерите с изображенията на огромни животни от въглен и охра. Тя надраскваше натуралистични очертания на мечки, коне и бизони в калта или пръстта, а после момчето вземаше пръчката от ръката й и ги копираше.

Когато стана по-голям, събираше цветни камъчета и глина и ги стриваше да направи бои, които размазваше по тялото си, за да разсмее възрастните.

Не знаеше що е покой. Винаги беше в движение, винаги тичаше да направи нещо.

Сега дробовете му горяха от изтощението. Не разполагаше с много време. Кръвта изтичаше от тялото на Наго с всяка стъпка.