Глен Купър - Десетата зала

— Казах, че съм добре! — повиши тон той. Но после видя, че устата й потрепва, и продължи по-меко:

— Виж, щом се върна в университета и вляза в обичайния си ритъм, всичко ще стане точно като дъжда, както казват англичаните. Наистина. И благодаря за загрижеността.

Сара извади и двамата от неловкото положение с новината:

— Преди малко получих имейл от Фред Прентис, моя човек в „Плантадженетикс“. Готови са с анализа.

— И?

— Изглежда са доста развълнувани, но не иска да казва нищо по пощата — твърди, че имало проблеми с интелектуалната собственост и патентните права, които трябвало да се изяснят. Иска лично да идем в Кембридж.

— Кога?

— Предложи още в понеделник. Ще дойдеш ли с мен?

— Трябва да приключа разкопките.

— Пиер, Джеръми и останалите ще се справят. Мисля, че трябва да дойдеш. Ще ти се отрази добре.

Люк успя да се изкиска.

— Ако трябва да избирам между психиатър и пътуване до Англия, съгласен съм.

Вместо да заспи, Люк наруши собственото си правило и отиде за последен път в пещерата.

Привилегиите на ръководителя, помисли си той.

Докато се спускаше по стълбата в тъмното и миньорската му каска осветяваше отвесната скала, за миг си представи как Зви се подхлъзва и полита надолу към смъртта, но пропъди видението и продължи.

На корниза облече комбинезона в тъмното, отключи тежката врата и натисна копчето. Халогенните лампи правеха пещерата ярка и сурова, така различна от начина, по който е изглеждала през праисторията.

Бавно тръгна навътре към любимото си място — десетата зала. Прилепите вече се бяха напълно изнесли и сега пещерата бе наистина тиха.

В дъното застана пред изобразения в естествен ръст човек птица в полето див ечемик. Носеше свещ. Запали я със запалката си и угаси електрическите лампи. Зви Алон бе искал да направи това, да почувства пещерата такава, каквато е била. Инстинктът му не го бе подвел.

Ечемикът сякаш се поклащаше на трептящата светлина на свещта. Човекът птица сякаш се раздвижи.

Какво казваше той?

Люк се напрегна, за да го чуе.

Какво не бих дал, помисли си, да мога да застана до човека, оставил тези изображения, да го наблюдавам, да го разбера, да говоря с него.

Духна свещта, за да прекара няколко мига в най-пълния мрак, в който се бе озовавал някога.

Пещерата Руак, преди 30 000 години.

Първото копие отскочи от козината и разяри животното, но без да го нарани.

Ловците го наобиколиха.

Беше едър мъжкар. Ловците вярваха, че щом са успели да го отделят така лесно от стадото, значи е готово да бъде жертвано. Огромният звяр със сигурност бе чул заклинанията им от предишната вечер и се бе съгласил да им се предаде.

Но беше твърде благороден, за да падне без бой.

Наго, единственият брат на Тал, направи крачка напред.

Бизонът бе притиснат до брега на бурната река, копитата му бяха затънали в тинята. От разширените му ноздри излизаше пара. Трябваше да нападне. Нямаше друг избор.

Така умират мъжете, помисли си Тал.

Беше на седемнайсет, вече пораснал мъж и най-високият в клана си, което правеше брат му подозрителен, тъй като от поколения мъжът начело на Клана на бизона винаги бе най-високият. Баща им все още бе водач, но счупеният му крак така и не се оправи. Вонеше на гнило месо. Нощем той стенеше в съня си. Скоро щеше да има нов водач. Всеки член на клана знаеше, че на един от братята е определено да се случи нещо. По-дребният Наго не можеше да е техен водач, ако по-високият Тал останеше жив. По-младият Тал нямаше да застане начело, ако по-възрастният Наго продължеше да живее.

Това не бе в обичаите им.

Наго се увери, че краят на копието е добре опрян в костния атлатъл 9 9 Приспособление за хвърляне на копие. — Б.пр. .

Човек можеше да хвърли копие без атлатъл и да убие северен елен, но за повалянето на бизон се нуждаеше от допълнителна мощ. Убиваха само по два бизона на година — веднъж през горещия сезон, като сега, и веднъж през студения. Това беше тяхно право, тяхно свещено задължение, но да убиват повече от едно животно на лов бе забранено.

Един бизон им осигуряваше достатъчно кожа, за да поправят зимните си дрехи и да ушият нови за децата. Даваше им достатъчно кости за изработката на инструменти за копаене, цепене на кремък и за атлатли. Както и достатъчно месо за изхранването на целия клан дълго време преди да се развали.

Изпитваха уважение към бизона и бяха сигурни, че той изпитва уважение към тях.