Глен Купър - Десетата зала

Майка му го беше научила как да приготвя и много лапи. Имаше лапи за колики, за настинка, за възпаления, за циреи, за болки в главата и зъбите. Имаше лапи за рани — за стари рани, които сълзяха и воняха като раната на баща му, а също и за пресни и кървящи като на Наго.

Основната съставка за спирането на прясна кръв бе една яркозелена лоза, която се виеше около кората на млади дървета. По същия начин, по който задушаваше дърветата, беше му обяснила майка му, тя може да задуши и потока кръв. Тал знаеше къде да я намери — на една горска поляна до реката.

Трябваше му също и определен вид ягода, която държеше раната чиста. Недалеч от същата поляна имаше доста храсти, по които растеше плодът.

И накрая, за да свърже лапата и да стане тя достатъчно обемна, та да запълни раната и да събере краищата й, му трябваше голямо количество жълта трева. Такава се намираше навсякъде и бе винаги в изобилие.

Времето беше топло и Кланът на бизона живееше в открит лагер. На два дни път към залязващото слънце имаше скален навес, който предпочитаха за студените месеци, но през този сезон им бяха достатъчни навесите от млади дръвчета и еленови кожи, които се развяваха леко на следобедния ветрец.

Наго беше положен в сянката на един от навесите. Скърцаше със зъби от болка. От превръзката му се процеждаше кръв.

Тал изтича при него. Беше съблякъл собствената си риза и бе донесъл в нея растенията и плодовете, които му бяха нужни за лапата.

Всички двайсет и двама от клана, мъже, жени и деца, се събраха наоколо, но се дръпнаха, когато дойде накуцващият баща на Тал. Старецът започна да умолява единия си син да спаси другия.

Тал се зае за работа. Донесоха му старата каменна купа на майка му и той яростно започна да реже лозата на малки парченца с кремъчния си нож. Една от лелите му смачка плодовете между големи лъскави листа с длан и изсипа сока им в купата. Тал добави парчетата от лоза и ги стри с гладък речен камък. После наряза стръковете жълта трева и ги смеси с червената каша в купата.

Готовата лапа беше гъста и лепкава.

Тал каза на брат си да бъде силен като бизона, който бяха убили. Загреба от сместа, наложи я върху откритата рана и започна да я натиква в зейналата дупка, докато не остана място за повече.

Наго бе храбър, но изтощението от стискането на зъби взе връх, клепачите му потрепнаха и се затвориха.

Тал остана буден тази нощ. И следващата. И следващата.

Всеки ден оставяше брат си само колкото да събере още съставки, за да бъде лапата прясна.

Правеше кратките си разходки сам, но не защото другите не искаха да отидат с него, а защото обичаше да е сам. Убоас, една от братовчедките му, особено много обичаше да върви след него. Същото се отнасяше и за братчето й Гос, което непрекъснато се мъкнеше подире й.

Убоас беше бърза и хубава и Тал знаеше, че ще станат двойка, но въпреки това искаше да остане сам. Когато тя отказа да се върне в лагера, той просто й избяга, както тя избяга от брат си. Когато се отърва от нея, Тал погледна назад. Видя я в далечината как се връща при брат си и го хваща за ръката.

Тал беше на поляната и режеше лозите, когато ги видя.

Всъщност, най-напред чу тихото им бърборене. Нещо като думи. Напрегна слух, но не разбра нищо.

В края на поляната две дървета бяха достатъчно раздалечени едно от друго, за да види една фигура, после втора.

Беше чувал за тях. Хората сенки, нощните хора, другите — кланът му имаше няколко имена за тях, — но никога досега не ги бе виждал. И тази първа среща бе кратка, продължи само няколко мига.

Единият бе стар като собствения му баща, другият — по-млад, като него. Но и двамата бяха по-ниски и дебели от собствените му хора, а брадите им бяха по-червени и дълги. Младият имаше гъста брада, не мъх като неговия. По-старият пък изглеждаше така, сякаш никога не бе подрязвал брадата с кремък, какъвто бе обичаят на Клана на бизона. Носеха копия, но те бяха тежки и дебели, добри за мушкане и безполезни за мятане. Дрехите им бяха груби и мъхнати, мечешки кожи, доколкото можеше да определи, много неудобни в тази жега.

И после, след като размениха мигновени погледи, само колкото да отбележат присъствието на Тал, непознатите изчезнаха.

Последната нощ на Наго бе бурна.

Нямаше съмнение, че лапата на Тал бе подействала донякъде добре — раната остана чиста и миришеше на прясно, кръвта почти бе спряла да тече. Брат му обаче бе изгубил твърде много кръв след намушкването и нямаше лек или заклинание, които да предотвратят резултата.