Глен Купър - Десетата зала

— Сара! — кресна Люк. — Недей.

Тя го погледна, поклати глава и изпи съдържанието на няколко големи глътки.

— Отлично! — похвали я Боне. — Виждаш ли, чудесен е на вкус. А сега е твой ред, професоре.

— Няма да го направя — твърдо заяви Люк. — Сара, ако пия от това, няма да мога да те защитя.

— Виж, това започна да става уморително — каза Боне и насочи пистолета към Сара. — Сега пък ще прострелям нея, ако продължаваш да се опъваш. Просто си изпий чая и да приключваме.

Люк се намръщи безсилно. Как можеше да е сигурен, че Боне няма да дръпне спусъка? Определено беше способен на насилие. Но ако се предаде и пие от чая, ще изгуби единственото оръжие, с което разполагаше — ума си. Наруга се, че е дошъл без жандармеристите. Решението се оказа трагично лошо.

Сара се пресегна и хвана свободната му ръка. Стисна здраво пръстите му и внезапно погледна нагоре, сякаш нещо я беше стреснало.

— Остави ме да говоря с него — помоли тя Боне. — Ще го убедя. Само ни остави за момент насаме.

— Добре, за момент. Защо не? — Боне стана, отстъпи няколко крачки назад и застана до Пеле, който гледаше Сара с похотлива усмивка.

Тя се наведе, мъчейки се да доближи колкото се може повече до Люк, макар да знаеше, че онези двамата ще чуят всяка нейна дума.

— Какво правиш? — учуди се Люк.

— Хайде, изпий го — прошепна тя.

— Защо казваш това? — прошепна в отговор той.

— Вярваш ли ми като човек?

— Да, разбира се.

— А като учен?

— Да, Сара, вярвам ти като учен.

— Тогава го изпий.

Пеле пристъпи колкото да даде чашата на Люк, после бързо се дръпна назад.

Сара кимна окуражаващо. Люк отметна глава назад и пресуши чашата.

— Добре, Пеле, иди да наглеждаш народа. Аз ще остана с нашите приятели.

Боне седна отново и Люк също се свлече в стола си. На лицето му бе изписано поражение.

— Знаете ли, странно е — отбеляза Боне. — Трябваше да ви принуждаваме да направите нещо, което ние самите правим с охота и благодарност. Шантав свят, а?

Люк настръхна и го погледна презрително.

— Странното, Боне, е как се преструваш на цивилизован, когато всъщност си най-обикновен боклук и убиец.

Мъжът вдигна вежда.

— Боклук? Аз? Не. Моята работа е да защитавам своето семейство и селото си. Живял съм много време, мосю, и през годините съм научил някои доста важни неща. Трябва да се грижиш за своето. Ако това означава да избутваш другите от пътя си, тъй да бъде. Руак е специално място. То е като рядко и деликатно цвете в парник. Ако термостатът се повреди, ако температурата се качи или смъкне с един градус, цветето умира. Вие идвате тук с вашите учени, студенти, камери и тефтери и онова, което правите всъщност, е да ръчкате термостата. Ако ви позволим да го правите, нашият начин на живот ще умре. Ние ще умрем. За нас това е въпрос на оцеляване. Убий или ще бъдеш убит.

— Господи — с отвращение промърмори Сара.

— Това бяха невинни хора — изсъска Люк.

— Съжалявам. От наша гледна точка всеки от тях беше заплаха. Онзи от Израел ни изненада, докато проверявахме какви ключалки сте сложили на безценната ви пещера. Другият, Юг, има куража да проникне в дома на дъщеря ми и да слезе долу точно в чаена нощ! Какво е очаквал? А онези в лагера миналата неделя? Трябваше да вземем компютрите ви и да унищожим файловете. Трябваше да взривим цялата ви пещера, за да ви накараме веднъж завинаги да престанете да идвате в Руак. И щяхме да го направим, ако онова черно копеле не беше убило специалиста ми по експлозиви.

— Пиер е мъртъв? — слисано промълви Сара.

— Съжалявам — рече Люк. — Джеръми също. И Мари. И Елизабет Кутар. И…

Тя избухна в сълзи и зашепна: „Ужас, ужас…“

— А какво е оправданието ти за изнасилването на жените? — Сара го погледна с такова изражение, че му се прииска да не го беше казвал. Но вече бе късно, така че й разказа остатъка от историята: — Жандармеристите казват, че изнасилвачите са имали имотилни сперматозоиди.

Боне отново сви рамене.

— Момчетата са си момчета.

— Жалко лайно — процеди Люк.

Това само раздуха пламъка у Боне. Той се оживи и размаха ръка.

— Пеле каза, че щяло да е по-добре, ако хората ми ви бяха премазали като буболечки в Кембридж! Аз пък казвам, че онова, което ще ви се случи тази нощ, е по-добро.

— А лабораторията? — попита Люк. — И нея ли взривихте?

— Това няма нищо общо с нас — сви рамене Боне. — Щастливо съвпадение. Търсехме вас. Какво разбираме ние от взривяване на сгради? Пеле ме убеди, че имаме възможност да се отървем от вас, преди да сте направили още поразии. А ако това стане в друга страна, следите няма да стигнат до нас. Така че си казах, защо пък не? Когато хората ми не успяха и на следващата сутрин се разделихте, решихме да приберем нея, за да те накараме да дойдеш при нас. Колко грижи ни създаде само!