Глен Купър - Десетата зала

— Ами, не зная. Може би, ако пие от твоя бъркоч!

— Добре, Фред — каза тя с растящо вълнение. — Какво те накара да го кажеш?

— Както ти обясних, отварата освети точно тези гени на екраните ни. Не че съм гений в тестване за SIRTI или F0X03A. Автоматизираните ни програми проверяват хиляди потенциални биологични цели едновременно. След като получих резултата, направих серия разтвори на отварата, повторих тестовете и се установи нещо наистина вълнуващо, Сара — каквито и да са веществата, които активират гените, те са изключително силни. Много, много по-силни от ресвератрола. Забрави също и за екстрактите от зелен чай. Изобщо не могат да попаднат в този отбор. Онова в отварата е наистина невероятно.

— Знаеш ли какво е?

— По дяволите, не! Нашите монитори само засичат активността. Може би ще е нужна малка армия първокласни специалисти по органична химия за откриване на съединението или съединенията, отговорни за активирането на SIRT1 и F0X03A. Тези структурни анализи могат да бъдат адски трудни, но академичният и търговският интерес ще бъде огромен. Какво ли не бих дал… — Гласът му пресекна.

Сара отново погали здравото му рамо.

— О, Фред…

— Лабораторията ми я няма. Всичко отиде по дяволите.

Сара извади салфетка от чантата си и той изтънчено избърса насълзените си очи.

— Мислиш ли, че веществото е от касиса? Или от полската поветица?

— Няма начин да се каже без ужасно много черна работа. Може двата гена да се активират само от едно вещество. Може веществата да са две или повече. Възможно е молекулата или молекулите да не идват от растенията, а да са резултат от някаква химична реакция при нагряването на всички съставки в супата, така да се каже. Възможно е ерготите от гъбата също да играят роля. За установяването на всичко това може да са потребни години.

— Добре, да видим дали съм разбрала — обобщи Сара. — Имаме си течност, богата на халюциногенни ергот алкалоиди, в която се съдържат и неизвестни вещества, водещи до изключително дълголетие.

— Да, точно така. Но това не е всичко. Светнаха и още две наблюдавани цели.

Сара поклати глава и завъртя очи, сякаш не беше готова да поеме още информация.

— Какви са те?

— Едната беше рецепторът 5-НТ2А. Това е серотонинов рецептор в мозъка, който контролира импулсивността, яростта, агресията и тъй нататък. Нещо в твоя бъркоч е много силен стимулатор на този рецептор. Не бих могъл да кажа нещо положително за медицинското му приложение. С подобни медикаменти можеш да накараш човек да бъде доста гаден. Другата цел е далеч по-здравословна.

— По-точно? — попита тя.

— Фосфодиестераза тип пет — каза той и й намигна, сякаш Сара знаеше какво има предвид.

— Извинявай, но какво означава това?

— Фосфодиестераза-5 е ензим, свързан с активността на гладките мускули. Нещо в отварата е изключително мощен инхибитор на това вещество, а знаеш ли в какво са добри те?

— Фред, това изобщо не е в моята област.

Той се ухили като смутен ученик.

— В сравнение с това нещо виагра е ментово бонбонче!

— Майтапиш се!

— Ни най-малко. Този твой бъркоч може да те запрати в небето по-високо и от хвърчило, да те превърне в секс машина с много гаден характер и да ти осигури много, ама много дълъг живот.

Люк я слушаше как предава сбитото обобщение на Прентис. За миг в съзнанието му изникна образът на човека птица с огромния фалос от десетата зала, който се смени с горчивата мисъл за приятния учен, на когото не бе съдено да доживее до сутринта. Сърце не му даваше да й каже, че Фред го няма. Искаше Сара да остане силна.

— И после си тръгна ли? — попита той.

— Не веднага. Останах, докато му намериха стая в отделението, после се върнах в хотела да си взема багажа. На вратата ми се почука. Отворих и двама мъже нахлуха вътре. Не успях дори да изпищя. Единият ми запуши устата. — Сара се разплака. — Изгубих съзнание.

Люк я прегърна отново, докато тя хлипаше и разказваше остатъка от историята.

— Събудих се в пълен мрак, с лепенка на устата. Почти не можех да дишам. Сигурно са ме упоили, защото бе минало много време и всичко се беше прецакало. Мисля, че бях в багажник на автомобил. Сигурно ме бяха качили на някой ферибот. Не зная колко време мина, но когато пристигнах, бях много зле и ужасно обезводнена. Одил беше тук. Тя се погрижи за мен, ако може да се нарече така. Това е затвор. Какво искат те, Люк? Не ми казват какво искат.

— Не съм сигурен. — Люк я отдръпна от себе си и я погледна право в очите. — Ако искаха да ни убият, вече щяха да са го направили. Искат нещо от нас. Ще видим, но трябва да ми повярваш, всичко ще се оправи. Няма да им позволя да те наранят.