Скот Прат - Един невинен клиент

— Ейнджъл, сега районният прокурор смята, че Ърлин е убила преподобния Тестър. Иска да снеме обвиненията срещу теб, но има условие. Иска да му разкажеш всичко, което знаеш за убийството на проповедника.

Тя гледаше унесено, сякаш не разбираше напълно какво й казвам.

— Ейнджъл? Разбра ли? Иска да свали обвиненията срещу теб. Вероятно ще арестуват Ърлин за убийството на преподобния.

— Не могат да направят това! — избухна тя, а след това отпусна глава върху ръцете си и се разплака. Приближих стола си до нейния и започнах да я потупвам по гърба.

— Успокой се — помолих я. Вратите бяха от дебела пет сантиметра стомана, а стените от бетон, но хълцанията й бяха силни. Не исках да дойдат надзирателите и да започнат да задават въпроси.

— Дай да поговорим — подканих я. — Всичко е наред. Просто да поговорим. Каквото и да те притеснява, можеш да ми го кажеш. Каквото и да е то, аз съм на твоя страна.

Внезапно тя се изправи, избърса очи и утихна. Очите й ме гледаха жално.

— Мога ли да ти се доверя? — попита с тънък гласец.

— Разбира се, че можеш. Знаеш го.

— Мога ли наистина да ти се доверя?

— Тук съм на твое разположение. Каквото и да ми кажеш, обещавам, че няма да кажа на никого. Вече ти обясних за привилегията и задължението адвокатът да пази тайните на своя клиент.

Видях, че взе някакво решение. След като го направи, изправи гръб и изпъна рамене, сякаш от плещите й е паднало голямо бреме.

— Аз го направих, господин Дилард. Аз го убих. Не мога да им позволя да обвинят госпожа Ърлин.

От деня, когато разговарях с Том Шорт, имах известни подозрения, но просто не исках да повярвам. Дори сега, когато думите излязоха от устата й, не исках да повярвам. Хванах ръката й; знаех, че ако продължа и я попитам за подробностите, всичко в нашите отношения и в цялата ми стратегия, ако процесът продължи, ще се промени.

— Помисли какви ги приказваш — прекъснах я. — Ние ще спечелим делото. Ако ми кажеш, че си го убила, това ще промени много неща.

— Нали искаш да знаеш истината?

— Не съм сигурен.

Гледах младото й гладко лице и сърцето ми се разтвори за нея. Нещо ми подсказваше, че ако е убила Тестър, може да са я принудили обстоятелствата.

— Извинявай, Ейнджъл. Да, искам да знам истината. Какво всъщност се случи?

Тя прехапа устна и потрепери.

— Можеш ли да ми разкажеш?

Тя бавно кимна.

— Добре, но не искам да изпадаш в истерия. Не искам никой друг да чуе, така че трябва да се владееш. Ще успееш ли да го направиш?

— Вероятно.

— Тогава започвай.

Тя си пое дълбоко дъх и стисна ръката ми толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.

— Всичко, което ти разказах преди, е истина, с изключение на последната част. Госпожа Ърлин не само го помоли да си върви, когато се напи и започна да ми досажда и да се прави на глупак. Попита ме дали искам да й помогна. Каза, че искала да даде урок на проповедника. Каза, че единственото, което иска от мен, е да отида с нея до стаята му в мотела, тя щяла да се погрижи за останалото. Казах й, че ще го направя.

— Какво се случи после?

— Госпожа Ърлин отиде при него, за да си поговорят, и той излезе във фоайето за няколко минути. Когато се върна, тя ми каза да си взема палтото, отиде в кабинета си и се забави там известно време, след това излезе и се качихме на колата й. Последвахме го до паркинга на мотела. По пътя тя ми каза, че той си мислел, че ще отида в стаята му, за да правим секс. И ми даде малка бутилка скоч. Каза ми, че щом стигнем до мотела, трябва да вляза в стаята му и да му предложа питие. Каза, че е сложила нещо в уискито и че щом той го изпие, ще заспи, а аз да изтичам до колата и да й кажа. Мисля, че искаше да му вземе парите.

— Но очевидно нещо се объркало — подхвърлих.

Тя притисна юмрук към устата си и прошепна:

— Да. — Погледът й беше отнесен. Придоби същото изражение, с което ми бе разказала за произшествието с кашата.

— Когато стигнахме до мотела, аз слязох от колата и се качих по стълбите с него. Госпожа Ърлин остана да чака на паркинга. Аз влязох в стаята и той затвори вратата. Извадих шишенцето от чантата си и го попитах дали иска да пийне. Той го взе, остави го на масата и отговори, че не ме е довел да си пием. Лицето му беше ужасно… все едно беше луд. След това, преди изобщо да разбера какво става, ме удари. Удари ме толкова силно, че паднах на леглото и едва не изгубих съзнание.

— После… после си свали панталоните и ми смъкна гащичките… — Направи пауза и си пое дълбоко дъх. — Претърколи ме по корем и ми пъхна онова нещо в… — И посочи дупето си.