Скот Прат - Един невинен клиент

— Е, и какво искате? — попита съдията.

— Малко време. Единственото, което искаме, е да прекъснете процеса за една седмица. Дотогава ще сме получили резултатите от лабораторните изследвания от Ноксвил. Ако в колата на Барлоу има следи от кръвта на Тестър или намерим оръжието на убийството, ще свалим обвиненията срещу клиентката на господин Дилард, ако, разбира се, тя ни сътрудничи, и ще арестуваме Барлоу за убийството на Тестър.

Нямаше никаква вероятност Ейнджъл да им сътрудничи. Те не разполагаха с достатъчно доказателства, за да я осъдят, и не можех да се сетя дори за една-едничка причина да иска да им помогне.

Съдията ме погледна.

— Някакви възражения, господин Дилард?

— Не, съдия. Ако има вероятност да свалят обвиненията срещу клиентката ми, не съм против да им дадем една седмица.

— Добре. — Съдията посочи Бейкър с пръст. — Ще ти дам малко време. Но ако следващия понеделник няма нов обвиняем, ще го довършим тоя проклет процес.

Съдията не обясни нито на съдебните заседатели, нито на останалите люде в съдебната зала защо разрешава едноседмично прекъсване. Просто им нареди да се явят отново следващия понеделник.

Ейнджъл поиска да разбере какво става и й отговорих, че веднага щом мога, ще отида в затвора, за да й обясня. Съдебните заседатели започнаха да се изнасят от залата и тя започна да се опразва. Към мен се приближи Ърлин Барлоу. Беше седяла в коридора заедно с останалите свидетели. Тестър-младши не беше помръднал от мястото си.

— Захарче, какво става? — попита Ърлин.

— Полицията твърди, че имат нова информация по случая на Ейнджъл. Районният прокурор помоли съдията за прекъсване, така че да могат да съберат още доказателства. Даде им срок до следващия понеделник.

Ландърс тъкмо излизаше от кабинета на съдията — очевидно го бяха ухажвали с Бейкър. Щом видя Ърлин, зави към нас, посочи я с пръст и каза:

— Не напускай града. — Обърна се и излезе.

— Какво означава това? — попита Ърлин.

— Не знам. Нищо не ми казват — отговорих и се приготвих да си вървя. Нямах намерение да й казвам, че е повече от вероятно следващата седмица да я приберат. С моя късмет, щеше да вземе да изчезне и да осъмна с обвинение във възпрепятстване на правосъдието. — Трябва да ида в затвора, за да се видя с Ейнджъл и да й обясня какво става. С теб ще говоря по-късно.

Преди да изляза от съдебната палата, се качих на асансьора, за да стигна до кабинета на Дийкън Бейкър.

— Интересна дилема — подхвърли той, когато влязох.

— За вас — отговорих. — Аз съм все още на същата вълна. Невинен клиент.

— Хайде да престанем със заобикалките — предложи Бейкър. — Ако нещо в колата я свърже с убийството на Тестър, ще обвиним червенокосата. И ще сваля обвиненията срещу клиентката ти, ако се съгласи да ни помогне.

— Ърлин е единственият й близък човек на този свят. Съмнявам се, че ще иска да я предаде.

— Дилард, тя е била с нея. Знае какво се е случило в онази стая.

— Не можеш да докажеш това.

— Ще посмее ли да поеме риска? Може би Барлоу ще има какво да каже за нея, когато се окаже обвинена за предумишлено убийство.

— Всичко, което Ърлин ми е казала за Ейнджъл, е, че е невинна.

— Щом заговори, започва да сипе лъжи.

— Дийкън, ти си закъсал. Съдебните заседатели бяха заклети за случая на Ейнджъл. Ако свалиш обвиненията, не можеш да я съдиш повторно, защото заседателите вече положиха клетва. Петата поправка. Ако се върнеш и продължиш делото, ще изгубиш дори с показанията на сестра ми. Имаш ли представа какво ще направя с нея на свидетелската скамейка?

— Планирах да съм в съдебната зала при кръстосания разпит — отговори той със самодоволна усмивка. — Не бих го пропуснал. Поне съобщи на клиентката си предложението ми. Върви при нея да й обясниш, че предлагам да сваля обвинението в предумишлено убийство.

— Ще говоря с нея, но не се радвай предварително.

Ейнджъл все още беше с дрехите, с които беше в съдебната зала.

— Странен ден, нали? — подхвърлих.

— Какво става?

— Едновременно е хубаво и лошо. Тази сутрин БРТ е намерило червен корвет в някаква плевня в Юникой Каунти. Плевнята е собственост на Ърлин, както вероятно и колата.

Ейнджъл зяпна. Гледах я внимателно. Лицето й поруменя, долната й устна започна да трепери. Тя само седеше, трепереше и мълчеше. Бръкнах в куфарчето си и извадих хартиени кърпички. Носех ги от първото си посещение при нея в затвора. Подадох й няколко за всеки случай, протегнах се през масата и сложиха ръката си върху нейната.