Скот Прат - Един невинен клиент

— Значи не може да разпознаете лицето. Така ли е?

— Не, съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате, госпожо. Можете ли да ни кажете дали жената е била млада, или стара?

— Не.

— Висока или ниска? Пълна или слаба?

— Не.

— Не можете да кажете и дали жената е била чернокожа или бяла, мулатка или азиатка, или червенокожа?

— Не мисля, че беше чернокожа — отговори жената. — Но това е всичко, което мога да кажа.

— Всъщност дори не можете да кажете със сигурност, че лицето е било жена, нали?

— Мисля, че беше.

— Но не сте сигурна, нали?

— Не знам. Мисля, че беше.

— Мислите, че е била госпожо, тази млада жена е заплашена от смъртна присъда. Трябва да сте сигурна. Сигурна ли сте, или не?

— Беше тъмно и валеше.

— Благодаря. Нека поговорим малко за колата. Не сте успели да видите регистрационния номер. Така ли е?

— Дори не съм се опитвала.

— Защото нищо не ви е разтревожило. Така ли е?

— Точно така. Не бях разтревожена.

— В мотела непрекъснато идват и си отиват хора. Нали?

— Точно така.

— А видяхте ли шофьора?

— Не.

— Знаете ли дали е бил мъж, или жена?

— Изобщо не видях шофьора.

— Видяхте ли накъде потегли колата, когато пътникът е слязъл?

— Погледнах навън само за секунда. След това отново загледах предаването.

— Видяхте ли колата да си заминава и после да се връща?

— Казах ви, че отново започнах да гледам предаването.

— Благодаря.

Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.

Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.

— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.

— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.

— Да, но не се бавете — разреши съдията.

Бейкър се наведе към Мартин и му прошепна нещо. Мартин кимна и също му прошепна нещо. След това двамата се обърнаха към съдията.

— Ваша чест, можем ли да се приближим? — попита Бейкър.

Грейн им махна да дойдат и аз станах и се присъединих към тях.

— Трябва да поговорим с вас в кабинета ви — каза Бейкър.

— В момента водим дело за убийство, ако не сте забелязали — изръмжа съдия Бейкър.

— Извинете — каза Бейкър, — но възникна нещо крайно важно. Нещо, което има пряка връзка със случая.

Съдията се съгласи за петнадесетминутно прекъсване и ние го последвахме в покоите му. Той затвори вратата, закачи тогата си на една закачалка до прозореца, седна зад писалището си и попита:

— Е, какво има?

— Много важно развитие по случая — започна Бейкър. — Тази сутрин БРТ намери червен корвет в една плевня в планината Спайви. Колата принадлежи на Ърлин Барлоу. В момента нашите криминолози я изследват.

— Не виждам какво общо има това с процеса.

— Може да оневини клиентката на господин Дилард — каза Бейкър. — Когато извършихме ареста, една млада жена, която работеше в стриптийз клуба на Барлоу, ни каза, че собственичката и Ейнджъл са си тръгнали по същото време като жертвата. Каза ни, че са заминали с червения корвет на Барлоу и че въпросната вечер не са се връщали в клуба.

— Помня — каза съдията. — Както и факта, че госпожа Барлоу не говореше истината по време на предварителните заседания и това беше главната причина да подпиша разрешенията за обиск на нейния дом и клуба и разрешението да вземете косми за проба от нея и момичето.

— Точно така — отговори Бейкър. — Също така един друг свидетел се свърза с нас и разказа, че видял жена, отговаряща на описанието на госпожа Барлоу, застанала до корвет на моста „Пикън“ малко след полунощ в деня на убийството. Заяви, че е била сама. Ние смятаме, че госпожа Барлоу тъкмо е изхвърляла оръжието на убийството и пениса на преподобния. Затруднението, с което се сблъскахме, беше, че колата изчезна. Никъде не можахме да я открием и затова решихме, че вероятно съдържа доказателства във връзка с убийството. Сега я намерихме и от онова, което научих, изглежда, по седалката има следи от кръв.

— Значи сега смятате, че Барлоу е убила преподобния Тестър? — попита съдия Грийн.

— Логично е, особено ако успеем да докажем, че е убила и Хейс, в което я подозираме.

— Напълно сте оплескали предварителното следствие — заяви съдията. — Познат ли ви е изразът „насрани до ушите“?

— Моля ви, господин съдия… — каза Бейкър.