Скот Прат - Един невинен клиент

Дами и господа, щатът разполага единствено с това, като изключим показанията, получени в последната минута от една наркоманка и крадла, която са завербували в затвора. Да, тя е моя сестра и я е яд на мен, защото поисках да я арестуват, след като обра семейството ми. И то не за първи път.

Мартин подскочи, за да възрази, но съдия Грийн му махна да си седне на мястото и каза:

— Господин Дилард, по-кротко.

— Обвинението не разполага с оръжието, с което е извършено убийството. Няма очевидци. Не разполага с отпечатъци на пръсти, нито петна от кръв и няма как да докаже, че госпожица Крисчън е била на местопрестъплението. Обвинението твърди, че мотивът е грабеж, но парите на преподобния Тестър не са открити у госпожица Крисчън. Обвинението не разполага с доказателства да докаже твърденията си.

— В този случай правителството трябва да докаже отвъд всяко разумно съмнение, че госпожица Крисчън, действаща преднамерено, е убила жертвата с нож и след това е обезобразила трупа. За да осъдите госпожица Крисчън, вие не трябва да имате ни най-малкото съмнение, че тя е извършила това ужасно престъпление. А освен това съдията ще ви инструктира, че при случаи, основаващи се на косвени доказателства, какъвто е този, вие може да намерите госпожица Крисчън за виновна, ако не съществува друга разумна теория за нечия вина. В случая съществуват поне десетина други разумни предположения как е бил убит преподобният Тестър… Когато чуете всички доказателства, вие, дами и господа, ще изпитвате повече от основателно съмнение. Всъщност вероятно ще се запитате защо изобщо тази млада жена е била арестувана. Ейнджъл Крисчън живее в кошмар от деня, когато несправедливо е обвинена в убийство. Това е кошмар, който само вие можете да прекратите. Тя не е виновна. Тя не е извършила това ужасно нещо. — Направих пауза и последователно погледнах всеки от съдебните заседатели. Исках да схванат добре думите ми. — Всички свързани с този процес изпълняват своя дълг — продължих. — Съдията, адвокатът и прокурорът, свидетелите, всички. Вашето задължение е да установите истината и след като го направите, да гласувате според съвестта си. В този случай единствената присъда, която може да постановите, е невинна. Това е случай, в който се иска смъртно наказание. Един човек е бил убит и някой трябва да плати за това. Но никой от нас не иска да плати невинен човек, а тази красива млада жена, която седи пред вас, е невинна.

— Повикайте своя първи свидетел — нареди съдия Грийн.

Мартин призова Денис Хол, управител на мотела „Бъджет“. Хол разказа на съдебните заседатели, че преподобният Тестър си взел стая в късния следобед на 11 април, казал му, че е дошъл да изнесе проповед пред евангелска среща в черквата на свой приятел, и го попитал къде може да хапне хубав бургер. На следващия ден, час след времето за освобождаване на стаята, една от камериерките му съобщила, че табелката „Не ме безпокойте“ още виси на вратата на Тестър. Хол отишъл, отключил вратата, видял кръвта и повикал полицията.

Когато Мартин свърши с разпита, се изправих и оправих вратовръзката си.

— Господин Хол, видяхте ли преподобният Тестър да се прибира в мотела, след като е поел към ресторанта, който сте му препоръчали, „Пърпъл Пиг“, ако не се лъжа?

— Не, господине. Смяната ми свърши в седем и си отидох вкъщи.

Докоснах рамото на Ейнджъл.

— Виждали ли сте някога тази млада жена?

— Не, иначе щях да я запомня.

— Благодаря.

— Може да си вървите — обади се съдия Грийн. — Следващият свидетел.

Мартин призова Шийла Хънт, рецепционистката на смяна през нощта. Тя каза, че видяла колата на Тестър да влиза в паркинга около полунощ, а след нея пристигнал червен корвет. После каза, че от червената кола слязла една жена и последвала Тестър по стъпалата. Мартин не си направи труда да попита дали може да разпознае жената.

— Госпожо Хънт — започнах аз, когато ми дойде редът, — когато преподобният Тестър се е прибрал в мотела, е валяло. Нали така?

— Да, валеше.

— И то доста силно, нали?

— Да.

— А това ви е попречило да виждате ясно. Така ли е?

— Да. Освен, че валеше, не обърнах и много внимание, защото по това време гледах Джей Лено.

— Не казахте ли пред полицията, че лицето, което сте видели, е носело нещо като палто или пелерина?

— Имаше малка качулка. Спомням си, че си помислих, че прилича на Червената шапчица, както изключим това, че не беше червена.