Дейвид Балдачи - Дяволският квадрат

— Щом става дума за граждански дълг, ще плавам — каза на глас той.

Уийвър се облегна назад. От изражението му личеше, че е престанал да подценява събеседника си, дори и да го беше направил в началото.

— Съгласен съм — кимна той.

Стоун разказа накратко за бомбения атентат в парка, на който бе станал свидетел.

— Много добре — кимна Уийвър, след като внимателно го изслуша. — А сега погледнете вляво от себе си и ми кажете какво виждате.

Няколко секунди по-късно Стоун вече гледаше записите от охранителните камери в парка „Лафайет“. Бяха ги пуснали на забавен ход, за да може да разгледа внимателно всеки детайл. След първите изстрели хората се разбягаха във всички посоки. Охраната зае отбранителна позиция и започна да търси източника на стрелбата. Дебелакът в анцуга се втурна напред по особения начин, по който тичат несвикналите с физическо натоварване хора — с къси крачки и неравномерни скокове. Секунди по-късно фигурата му изчезна в оградената с жълта лента дупка около новозасаденото кленово дърво. Не стана ясно дали нарочно скочи в нея, или падна случайно.

Едва сега Стоун получи обяснение на странния начин, по който този човек беше изчезнал — сякаш се беше изпарил във въздуха. Просто се беше спасил от куршумите.

После се взриви бомбата. Стоун видя как собственото му тяло литва във въздуха и се блъсва в бандита. И двамата рухнаха на земята. Зъбът в главата му. Неволно вдигна ръка и разтърка мястото.

Кадрите замръзнаха. Явно взривната вълна беше блокирала сигнала.

— Някакви наблюдения? — прозвуча гласът на Уийвър.

— Пуснете записа още веднъж, ако обичате.

Той изгледа кадрите още два пъти.

Бомбата бе избухнала няколко секунди, след като дебелакът в анцуга изчезна в трапа около новозасаденото дърво.

— Този ли е носел взривното устройство? — попита той. — Дебелакът в анцуга?

— Все още не сме сигурни. Може би взривното устройство е било в самата дупка.

— Едва ли — поклати глава Стоун. — През парка не минават газопроводи, нали?

— Не.

— В такъв случай давате ли си сметка какво предполагате? Бомба, заложена в „Лафайет“!

Лицето на Уийвър видимо потъмня.

— Дори не ми се мисли за последиците от подобно предположение — въздъхна той. — Но не можем да го изключим.

— Значи допускате, че този човек е скочил в дупката, за да се спаси от куршумите, но е бил взривен от предварително поставената бомба в нея?

— Това се казва лош късмет, ако наистина е било така. Избягва куршумите, но не и смъртта.

— Кой е на местопрестъплението?

И момента ли? БАТОЕ и ФБР.

Логични, кимна Стоун. БАТОЕ, или Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви , поемаше всички разследвания на взривове, за да определи дали става въпрос за акт на международен тероризъм. После ФБР вземаше нещата в свои ръце. Но в случая ставаше въпрос за експлозив на метри от Белия дом, което автоматично влизаше в графата „международен тероризъм“. Следователно разследването трябваше да поеме ФБР. Което най-вероятно вече бе станало.

— Добре — каза той. — Нека оставим експлозията настрана. Знаем ли кой е стрелял? От записа може да се предположи, че изстрелите идват от северния край на парка. Откъм Ейч Стрийт, а може би и от по-далеч.

— Такова е предварителното заключение — кимна Уийвър.

— Значи посоката на стрелбата е от север на юг. Но на видеото липсват пламъчета от дула, което означава, че те са останали извън обхвата на камерите.

— Може би зад дърветата — предположи Уийвър. — В северния край те са доста нагъсто. Но камерите са монтирани така, че да обхващат нисък периметър. И не са хванали пламъчетата в случай, че стрелците са били на по-висока позиция.

— Няма съмнение, че са били.

— Защо мислите така? — попита Уийвър по начин, от който си личеше, че знае отговора, но просто го изпитва.

Стоун реши да се включи в играта. Поне засега.

— Ако беше стреляно иззад дърветата на нивото на улицата, куршумите щяха да прекосят парка и Пенсилвания Авеню и да стигнат до Белия дом.

— А откъде знаете, че не е така?

— Ако беше, вие вече щяхте да сте го казали. Или пък щях да съм чул за повече жертви. Много хора се бяха струпали пред Белия дом, най-вече около кортежа на „Пенсилвания“. Да не говорим за войниците на пост. Нямало е как някой да не бъде улучен. Следователно остава другата възможност — стреляли са от високо. Това съвпада и с моите наблюдения. Видях как куршумите се забиват в пръстта. Ако са могли да прелетят над короните на дърветата, значи са били изстреляни над тях. А там дърветата са високи, с гъсти корони. — Стоун замълча за момент, после попита: — Някой в северната част на парка да е видял нещо полезно?