Ерик Лустбадер - Кървав сняг

В този момент се появи Аника. Тя улови погледа му и му махна да се присъедини към нея от другата страна на солариума. Без да поиска извинение от Каркишвили, Джак отиде при нея.

— Хари Мартин е бил наемен убиец на АНС — тихо прошепна тя — под контрола на генерал Ачисън Брент.

— Не разбирам — изненада се Джак. — Защо е бил изпратен след теб?

— АНС трябва да са разбрали за нас. — Лицето й стана още по-загрижено. — Вашият президент е твърдо решен да подпише това споразумение с Кремъл.

— Дори и да е така — поклати глава Джак, — той никога не би упълномощил АНС да върши мръсната работа на Юкин.

— Иска ми се да ти вярвам — каза Аника, — но тогава какво е обяснението?

Джак се замисли за момент.

— Генерал Брент е джокерът в това тесте карти.

— Какво?

— Нямам идея каква би била причината генерал Брент да праща убиец на АНС — това нещо не се връзва.

— Господин Макклюр — повика го Каркишвили, — бихте ли дошли с мен…

Джак излезе навън и те заедно се отправиха през ябълковата градина към хълма със сребристия смърч.

— И така?

Джак разрови прясно изкопаната пръст с върха на обувката си.

— Нищо или поне никое човешко същество не е погребано тук — отбеляза той.

— Да не би да искате да кажете, че ви лъжа? — Каркишвили го изгледа внимателно.

— Без всякакво колебание.

Каркишвили се изправи, хванал ръце зад гърба си.

— Заради този ваш усет или способности сте тук сега, господин Макклюр. — Очите му срещнаха погледа на Джак. — Ние имаме нужда от вас.

— Не знам за какви способности говорите.

— Сега се намираме във вътрешността на пъзел, господин Макклюр. Или пък, ако щете — в гордиев възел. Вие имате специална дарба — по някакъв начин успявате да видите отвъд бариерите, които парализират другите хора.

— Мисля, че ме бъркате с някого — възпротиви се Джак. — Разкрих вашата лъжа, но Аника успя да ме заблуди.

— В един момент обаче започнахте да имате съмнения за нея, нали? — кимна Каркишвили.

— Да, всъщност имаше такъв момент, когато излязохме от дачата на Рочев и попаднахме в засада.

— Да, очаквахме, че това може да се случи. — На устните на Каркишвили заигра лека усмивка.

Шестнайсет бита различна информация образуваха модел на кубчето на Рубик в главата му.

— Почакайте малко — Гуров е бил този, който е стрелял по нея в гората. Той се е целил в месестата част на ръката й. Вярно е, че раната е незначителна, но съмненията ми изчезнаха, когато я простреляха.

— Виждате какво имам предвид, господин Макклюр. Нуждаете се от толкова малко информация, за да схванете общата картина, за да определите къде се пресичат векторите. Вие бяхте този, който откри това място. Аника нямаше представа къде се намираме — не можехме да позволим това. За нас разделянето и запазването на информацията е от ключово значение.

Той извади едната ръка иззад гърба си и с жест подкани Джак да продължат да вървят към стръмния ръб на скалите. Докато се спускаха надолу от малкия хълм, се появиха хрътките и се занадпреварваха коя ще стигне първа до Каркишвили.

— Ако имате някакви съмнения как ви е заблудила Аника, бих ви посъветвал да не забравяте, че хората не лъжат просто така, защото лъжата никога не е нещо просто. Тя води до усложнения — колкото повече лъже човек, толкова по-големи са усложненията. Мисля, че това е пределно ясно, но за нашите цели трябва да пристъпим още крачка напред в разсъжденията си — да направим едно мисловно упражнение, което хората рядко правят, защото са мързеливи по природа.

Вече приближаваха към скалистия нос, имението се издигаше от лявата им страна като пазител с огромни размери. Водата на морето изглеждаше черна, каквото беше и името му. Кучетата бяха възбудени — може би от височината или от гледката на брега, където вероятно понякога ги разхождаха Каркишвили или Магнусен.

— Хората лъжат по определена причина или заради някаква кауза — нещо, което във всеки случай е по-голямо от тях самите — продължи Каркишвили. — Каузите, които са по-големи от всеки индивид, са по-големи дори и от групи от хора, които мислят по подобен начин, като АУРА. Точно тук се появявате вие, защото сега всичко, заобикалящо АУРА, изглежда като заплаха — поне за нас, които сме част от нея. Ние бяхме заслепени и станахме параноични заради нарастващия риск, на който сме изложени, затова не може да се разчита на нас. След като дори не можем да видим зад точка А, как бихме могли да разберем дали точка Б се свързва с нея или я разрушава. Вие открихте земята на слепците, защото виждате на километри разстояние. Вие единствен сте способен да откриете смисъла в хаоса на живота. Вие виждате, тълкувате и разбирате коренно различните елементи и можете да усетите дали те се свързват, или не. Именно по тази причина се нуждаем от вас, господин Макклюр, и затова никой друг не ни удовлетворява.