Даниел Глатауер - Вечно твой

Здесь есть возможность читать онлайн «Даниел Глатауер - Вечно твой» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вечно твой: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вечно твой»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вечно твой — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вечно твой», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Беше започнала сама да се впечатлява от актьорските си способности. Интуицията й подсказваше, че е по-добре още известно време да си остане вкъщи и да играе ролята на психично лабилната пациентка. Ханес я бе водил за носа толкова дълго време. Сега беше неин ред. А и присъствието му вече не я плашеше. Тя продължаваше да се чувства твърде слаба, за да вземе живота си в ръце, но предвкусваше радостта от мига, в който щеше да му подаде пълната с лекарства касичка и да каже: „Благодаря ти, скъпи мой закрилнико. Приеми този подарък като спомен за втория ни съвместен период. Успях да се излекувам сама и за съжаление не се нуждая повече от помощта ти.“

Междувременно Ханес сподели с майка й, че подготвя голяма коледна изненада. Разбира се, тя беше предназначена за Юдит, но роднините и приятелите й също трябваше да присъстват. Навярно бе организирал малко празненство.

— Да видиш само как ще се зарадва — дочу думите му Юдит.

— Дали изобщо ще осъзнае какво се случва? — попита мама с типичния си очарователен тон.

— Да, да, със сигурност — увери я Ханес. — Дори и да не го показва, вътрешно тя възприема нещата като всички нас.

5

На петнайсети декември Юдит се възползва от отсъствието на Ханес, който бе заминал по работа извън града, и заедно с Бианка се отправи към далечната сладкарница „Аида“ на Талиащрасе. Басти вече ги чакаше там, седнал под силната светлина на електрическата крушка, която придаваше на рижавата му коса още по-ярък цвят. Той въртеше напрегнато обицата над горната си устна.

— Подозренията му са се потвърдили — заяви Бианка.

Само за няколко седмици тя се бе превърнала в достоен кандидат за ролята на комисар в някой криминален сериал. Щом чу казаното, Басти кимна демонстративно с отворена уста — сигурен знак, че се е предал без бой и завинаги е преотстъпил думата на своята приятелка.

— Спомняте ли си какво ви обясних за светещите прозорци, шефке? — попита Бианка. Без да дочака отговор, продължи: — Когато господин Ханес се прибира вкъщи вечер, във входа светват петте прозореца. Подобно на всички останали хора в сградата, той първо включва лампите на стълбището. Но прозорци седем и осем на четвъртия етаж остават тъмни, тъй като господин Ханес не включва осветлението в жилището си. Сещате ли се?

— Да, смътно — отвърна Юдит.

— А сега слушайте внимателно!

— Добре.

— Ние вече знаем защо не го прави.

— И защо?

— Опитайте се да отгатнете от три пъти.

— Бианка, моля те, нямам настроение за игрички!

— Хайде, кажи й най-сетне — изръмжа Басти.

— Той не включва осветлението в апартамента си, защото изобщо не живее там.

— Как така?

— Доста е сложно за обяснение, затова ще започна отначало.

— Бианка, направо ме побъркваш!

— Докато Басти наблюдавал съсредоточено седми и осми прозорец и се чудел защо остават тъмни, забелязал, че съседният прозорец, тоест номер шест, винаги свети. Нали, Басти?

Той кимна.

— А номер пет, който е малко по вляво, също светел, но не толкова ярко, защото на практика бил огряван от номер шест.

— Чудесно, и какво?

— Винаги когато господин Ханес влизал в сградата…

— Да, да, знам за стълбището. Премини към съществената част!

— Не бъдете толкова нетърпелива, отнемате ми цялото удоволствие! — нацупи се Бианка.

— Хайде, кажи го — измърмори Басти.

— В даден момент Басти видял, че пети прозорец изведнъж започва да свети по-силно, когато господин Ханес се прибира у дома. Първоначално предположил, че е чисто съвпадение. Но винаги щом…

— Господин Ханес се връщал вкъщи… — прекъсна я Юдит.

— Да, шефке, именно. Тогава пети прозорец грейвал по-ярко. И то несъмнено, защото някой светвал лампата в стаята. А този някой може да бъде само един човек.

— Господин Ханес — избоботи Басти.

— Интересно, нали? Следователно господин Ханес не живее в своя апартамент, а в съседния.

— Двайсет и първи — уточни Басти.

— И ако живее там самичък, явно никак не обича да пести електричество, тъй като по цял ден не гаси лампата на номер шест.

— Тоест има вероятност изобщо да не живее…

— Сам! Браво, шефке, точно това решихме двамата с Басти.

— А може би с…

— Трудноподвижната вдовица с бананите — изръмжа отново Басти и завъртя сребърната си обица.

6

През следващите пет дни Юдит трябваше да се преструва на душевноболна и същевременно да се държи така, сякаш нищо не се е случило. След поправителния по математика в седми клас това беше най-трудното изпитание в досегашния й живот.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вечно твой»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вечно твой» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вечно твой»

Обсуждение, отзывы о книге «Вечно твой» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x