Майкъл Конъли - Падане

— Съвпадение? Винаги си казвал, че няма такива неща като съвпадения.

Бош сви рамене.

— И какво е съвпадението, Хари?

— Нали ти казах, че участвах в екипа, който разследваше смъртните случаи при прилагането на хватката. Ръководеше се от заместник-началника Ървин Ървинг. Работехме в Централното управление. Именно тогава се сблъскахме за първи път.

— Е, точно това съвпадение ми изглежда неубедително.

— Възможно е. Но то означава, че Ървинг ще разбере значението на драскотините по гърба на сина си, ако му бъдат описани или показани на снимка. А засега не искам той да научава.

Райдър го изгледа изпитателно.

— Хари, той непрекъснато надува главата на шефа. Моята също. Днес ми се обади три пъти относно аутопсията, а ти искаш да не му споменаваме това?

— Не искам да се разгласява. Искам извършителят да си мисли, че се е измъкнал. Така няма да се усети, че съм по петите му.

— Не знам…

— Кой знае какво ще направи Ървинг, ако разбере. Може да се разприказва пред неподходящия човек или да го изтърси на някоя пресконференция. Ще ни отнеме преимуществото.

— Но така или иначе трябва да му кажеш, за да започнеш разследване за убийство. Ще научи.

— В крайна сметка ще научи. Но засега ще му кажем, че още няма твърди заключения. Трябва да чакаме пълните резултати от кръвните изследвания. Дори при силния политически натиск те ще излязат след две седмици. А дотогава ще проучим най-подробно всички възможности. Не е нужно съветникът да знае всичко това, Киз. Засега.

Бош вдигна снимката. Райдър потърка уста, докато обмисляше молбата му.

— Мисля, че не бива да казваш дори на шефа — добави той.

— Без тия — незабавно отвърна тя. — Започна ли да му спестявам неща, значи не заслужавам работата си.

Бош сви рамене.

— Ти си знаеш. Само гледай да не излиза от сградата.

Тя кимна. Беше взела решение.

— Ще ти дам четирийсет и осем часа, после ще преценим наново нещата. В четвъртък сутринта искам да знам докъде си стигнал и тогава решаваме какво ще правим по-нататък.

Точно това беше искал да получи. Малко предимство.

— Разбрано. Четвъртък.

— Това не означава, че не искам да те чувам дотогава. Дръж ме непрекъснато в течение. Ако се появи нещо друго, задължително ми се обади.

— Дадено.

— Какво ще правиш сега?

— Ще извадим разрешително за претърсване на офиса на Ървинг. Има секретарка, която вероятно знае повечето от тайните му, както и кои са враговете му. Трябва да поговорим с нея, но искам да го направя в офиса, за да ни покаже документите и всичко останало.

Райдър кимна одобрително.

— Добре. Къде е партньорът ти?

— Попълва искането за разрешително. Всичко трябва да е чисто, до най-малката подробност.

— Умно. Той знае ли за душащата хватка?

— Още не. Исках първо да поговоря с теб. Но до края на деня ще научи.

— Оценявам това, Хари. А сега трябва да се връщам на онази среща и да измисля как да вършим повече неща с по-малко пари.

— Да бе. Успех.

— И да се пазиш. Това може да те доведе до някои тъмни кътчета.

Бош извади касетата и отвърна:

— Сякаш не го знам.

Тъй като Джордж Ървинг беше запазил юридическата си практика и разрешително в съдебната система на Калифорния, получаването на разрешително за достъп до офиса и документите му отне по-голямата част от следобеда и вечерта на вторник. Накрая разрешителното беше подписано и издадено от върховен съдия Стивън Флухарти, след като беше определено специално длъжностно лице, което да следи какви документи разглежда или изземва полицията. „Специалното длъжностно лице“ беше адвокат и като такъв не бе подчинен на нуждата от бързина, с която бяха свикнали да действат разследващите убийство детективи. Той определи, че обискът ще започне в удобния час 10:00 в сряда.

„Ървинг и съдружници“ се помещаваше в двустаен офис на Спринг Стрийт срещу гаража на „Лос Анджелис Таймс“. Това означаваше, че се намира само на две пресечки от Градския съвет. Сградата на Дирекцията на полицията беше още по-близо. Бош и Чу изминаха пеша разстоянието и не откриха никакъв полицай пред вратата или в офиса.

Влязоха и се натъкнаха на жена на около седемдесет, която прибираше папки в кашони в предната стая. Представи се като Дейна Роузън, секретарка на Джордж Ървинг. Бош й се беше обадил предишната вечер, за да е сигурен, че ще е налице за претърсването на офиса.

— Отпред имаше ли полицай, когато пристигнахте? — попита той.