Майкъл Уайт - Равноденствие

Влезе, мина през кухнята и вестибюла и тръгна нагоре по стълбите с бавни, отмерени крачки. Всичките му сетива бяха нащрек, беше готов за всякакви изненади. Щом стигна площадката, провери всички стаи, за да се увери, че е насаме с плячката си, след което се насочи към спалнята. Сега вече позна музиката — „Смъртта и момичето“, струнен квартет в ре минор от Шуберт, едно от любимите му произведения. Като стигна до вратата, отново се ослуша за някакви шумове освен музиката. Можа да различи тежко дишане и обичайното простенване от време на време. Отвори леко вратата — и вече виждаше какво става в стаята.

Саманта беше отгоре, с извит гръб и лице към тавана. Саймън, с ръце върху малките й твърди гърди, бе вперил поглед в лицето й и се наслаждаваше на екстаза й. Адептът едва доловимо потръпна, внезапно усетил прилив на емоции — ревност, отвращение, захлас. Двойката излъчваше такава мощна сексуална енергия, че той сякаш я усети с тялото си.

Почувства, че членът му се втвърдява. Но после — знаеше, че не може да губи нито миг повече — остави металната кутия на земята, извади скалпела от джоба си, махна калъфката и с три бързи крачки стигна до леглото, преди още Саймън или Саманта да са усетили присъствието му.

С едно ловко движение дръпна главата на Саманта назад и й преряза гърлото. Скалпелът мина първо през вратните артерии, при което кръвта бликна силно, след което се заби по-дълбоко и преряза ларинкса. Тя се строполи на пода, притиснала с две ръце гърлото си, кръвта бликаше между пръстите й. Погледна го с разширени от ужас очи, в които се четеше отчаян опит да разбере какво става.

Саймън се беше вцепенил от ужас и Адептът се възползва от секундата, която му даде това. Замах на към гърлото на младежа с такава сила, че за малко да го обезглави — един-единствен разрез от едното до другото ухо. Кръвта опръска визьора му и той я избърса с ръка. Тялото на Саймън Уелдинг се затресе конвулсивно, от устата му рукна тъмна кръв и обля лицето му като течна червена маска.

Докато младежът се гърчеше върху окървавените чаршафи, Адептът клекна до Саманта. Тя беше още жива. Нямаше нито секунда за губене. Той постави едната си ръка върху челото й, а другата под врата, и с едно рязко движение пречупи гръбнака й между двата най-горни прешлена. Тялото й мигом се отпусна.

Той взе металната кутия и я постави до себе си. После обърна Саманта по очи. С две ловки движения отвори тялото й — направи два дълги по педя разреза от двете страни на гръбнака. Дръпна плътта настрани и разкри гръдния кош. После, от специално пригодено за целта отделение на костюма извади хирургичен трион на батерии и разряза костта за секунди. Натисна ребрата встрани и със скалпела внимателно сряза съдовете, които водеха до бъбреците.

Отвори контейнера и усети студения въздух по ръцете си. Виждаше как ледената пара се излива от съда. Откъм леглото се чу гъргорещ звук, после настъпи тишина. Саймън Уелдинг потръпна за последен път и умря.

Адептът бръкна със защитените си от ръкавиците ръце в топлото тяло на Саманта. Извади бавно бъбреците и ги сложи в индивидуални найлонови пликчета, запечата ги и ги постави внимателно в контейнера. От един страничен джоб на кутията извади метална монета и внимателно я постави в десния отвор на гърба на Саманта. След това затвори капака на кутията и закодира ключалката. От джоба на костюма си извади кърпа, напоена с почистващ препарат, и избърса кръвта от ръкавиците си и дръжката на контейнера, след което отново прибра кърпата в джоба си. Накрая сложи калъфа на скалпела и го прибра в същия джоб.

Точно в 21:13, девет минути след като беше влязъл в къщата, отново беше в тесния тъмен коридор. Свали визьора, ръкавиците, защитния костюм и калцуните. Действаше изключително внимателно, за да не допусне и капчица кръв или частица тъкан да попадне по кожата или дрехите му. После си сложи нови ръкавици и чисти калцуни и извади от джоба на панталона си малка торбичка, в която прибра защитния костюм, визьора, ръкавиците, изцапаните калцуни, скалпела и кърпите. Свали и вторите ръкавици, сложи ги най-отгоре в торбата и я запечата. Взе контейнера за транспортиране на органи и бързо тръгна към предната част на къщата. Приклекна в сенките и огледа улицата. Някаква млада двойка вървеше към него откъм Каули Роуд, само на две къщи по-надолу. Той се сви в сянката и притихна. Младежите минаха покрай него, без да го забележат; момичето говореше нещо и се смееше.

Когато стигнаха до края на улицата и се скриха от погледа му, Адептът отново се огледа. Беше чисто. Той тръгна бързо, но спокойно покрай ниската стена на градината. Отвори багажника на тойотата с ключ, вместо с дистанционното, постави кутията вътре и я укрепи стабилно с два кожени ремъка. После сложи до нея торбата, затвори капака на колата и отиде до вратата на шофьора.