Майкъл Уайт - Равноденствие

По-нататък следваха извадки от оксфордския речник за думата „убийство“, книги, излезли през 1851 г., съдържащи „убийство“ в заглавието, а накрая дори портал към творбите на някакъв американски дует, наречен „Убийство в Оксфорд“.

Търсачката беше извадила над две хиляди страници с препратки към трите думи, но Лора беше решена да не се отказва. Следващите две страници съдържаха също толкова несъществена информация — още няколко препратки към оксфордския речник и десетки други към Световното изложение. Когато почти беше решила да пробва друга комбинация от думи, скролирайки по страници 60 — 80, Мярна нещо, което й привлече вниманието. Някъде По средата на екрана имаше линк, озаглавен: „Викториански психопат? Така смята брат Норман“. Тя премести курсора и кликна върху линка.

Сайтът беше очевидно аматьорски и голяма част от информацията граничеше с измислицата. Беше наречен „Конспирационният архив на брат Норман“ и неговият създател — въпросният Норман, предположи Лора — изглежда, беше обсебен от обичайните теми: Розуел, убийството на Кенеди, смъртта на принцеса Даяна в Париж, заговора на ЦРУ да обвини невинния Бен Ладен за атентатите на 11 септември и т.н. Беше виждала всичко това неведнъж и не обърна внимание на крещящите заглавия в лявата част на страницата, които обещаваха „Нови разкрития, които ще ви разтърсят“. Леко поизнервена, Лора продължи да скролира надолу по екрана и попадна на едно заглавие, което даваше някаква надежда: „Касапница в Оксфорд: Един викториански Чарлз Менсън?“

Уви, текстът беше само три абзаца. Със спиращ дъха стил брат Норман описваше оскъдните факти, известни на всеки привърженик на конспиративните теории. Три убийства в Оксфорд, Англия, през лятото на 1851 г. Три жени, убити и обезобразени. Възможно ли е това да е бил Джак Изкормвача на млади години, почти четири десетилетия преди отново да се появи в източен Лондон? Или е конспирация на британския парламент? Дали пък не е дело на сатанисти?

Изведнъж се почувства уморена и допи последната глътка кафе. Ако бе имало поредица убийства в Оксфорд през 1851 година, не би ли трябвало да е чувала за тях? Погледна разсеяно екрана, мислите блуждаеха в главата й.

Може би убийствата бяха потънали в забрава. Колко ли щателно са се провеждали полицейските разследвания по онова време? Дали са ги отразявали в медиите? Дали е имало местен вестник в Оксфорд преди повече от век и половина?

Имаше толкова много въпроси, а съвсем малко отговори. Но по-лошото беше, че всеки път, когато си мислеше, че е повдигнала леко завесата на мистерията, в скута й се изсипваха още загадки. А тя разполагаше само с отделни парченца от мозайката, с късчета, които не си пасваха. Дори на моменти й се струваше, че са от съвсем различни мозайки, а новите парченца, които откриваше, въобще не пасваха на никое от останалите. Замисли се дали да не порови и в други конспиративни сайтове, но нямаше голямо желание.

В едно обаче беше убедена — имаха работа със съвременен убиец, който действаше по някакъв странен астрологичен график, и, ако можеше да се вярва на брат Норман, нещо много подобно се беше случило по време на последния съвпад, а вероятно и по време на предишния и на още по-предишния. И връзката беше астрологията, окултизмът, някаква налудничава алхимична идея. Дългогодишният й опит като криминален репортер в света на нюйоркските убийства и корупция не й помагаше много. Но докато гледаше разсеяно екрана и думите на брат Норман се размазваха пред очите й, изведнъж осъзна коя трябва да е следващата й стъпка.

След два часа Лора беше във влака на път за Лондон и гледаше през мръсния прозорец росните полета, които прелитаха покрай нея. Не събуди Филип, но му остави бележка, че заминава за Лондон, за да провери нещо, а ако той научи някакви новини, незабавно дай се обади на мобилния.

Идеята да посети Чарли Тъкър вече изглеждаше очевидна. Той беше сред най-добрите й приятели, докато учеше в Оксфорд, а и след това известно време поддържаха връзка. Чарли беше един от най-интересните и динамични хора, които бе срещала. Произхождаше от необичайно работническо семейство от Есекс. Баща му имаше сергия на пазара за плодове в Саутенд, а майка му, бивша стриптийзьорка, беше починала от рак на тридесет и девет. Чарли бе влязъл в Оксфорд същата година с най-висок успех в страната, но от самото начало не бе харесал нито града, нито университета. Беше убеден социалист, на три пъти едва не го бяха изключили за активна дейност, а преди да навърши двадесет и една, вече го бяха разследвали от МИ-6 за участие в екстремистка лява групировка. В трети курс така се беше посветил на митинги, демонстрации и тайни анархистки акции, че за малко да си пропусне държавните изпити. Най-учудващото беше, че въпреки всичко това отново бе с най-добър успех по математика.