Майкъл Уайт - Равноденствие

— Какво искаш да кажеш?

— Една група хора, много малка група и абсолютно анонимна, както може да се досетиш, играе опасна игра.

— В Оксфорд ли?

— В Оксфорд.

— Каква игра?

— Това, скъпа, не мога да ти кажа, защото и аз не знам.

— Не знаеш?! А не можеш ли да предположиш?

— Всички са твърде притеснени и избягват да говорят за това.

— Добре де — каза Лора, без да може да скрие раздразнението си. — Разбирам, че това е деликатен въпрос, но да забравим подробностите, кажи ми само в най-общи линии.

Чарли отново дръпна от цигарата и изпълни стаята с поредната доза сив дим. После каза:

— Според слуховете са замесени някакви доста достолепни люде. Не знам какво правят, нито пък искам да знам, да ти кажа честно. Но чух, че… — Той замълча за цели десет секунди. — Чух, че имало някакъв ръкопис.

— Ръкопис ли?

Чарли изгаси цигарата, отпи голяма глътка чай и взе запалката. Започна да си играе с нея, щракаше я и затваряше капака, щракаше я и затваряше капака. Лора се опита да не му обръща внимание, но след като той го повтори няколко пъти, не издържа, наведе се и грабна запалката от ръцете му.

— Чарли, какъв ръкопис?

— Лора, скъпа, щях да ти кажа, ако знаех, но това е всичко, с което разполагам. Сега и ти знаеш колкото мен. Който стои зад всичко това, е някой голям, и то не само на местно ниво. Някой с много власт.

След като излезе от „Белият елен“, Лора отново се опита да се свърже с Филип, но пак се включи само операторът. Ядосана, тя щракна капака на мобилния си телефон. Част от нея почти беше готова да се примири, че в крайна сметка Мънро е прав и че цялата тази астрологична история е пълна глупост.

След пет минути телефонът й звънна. Беше Филип.

— Няма новини — каза й веднага. — Звъняла си ми два пъти. Съжалявам, беше ми паднала батерията. Кога се прибираш?

Тя си погледна часовника.

— И без това съм тук, по-добре да се възползвам от целия ден. Сигурно ще хвана някакъв влак към пет. Има ли шанс да ме вземеш от гарата?

— Нямаш проблем. Звънни ми от „Падингтън“.

Лора хвана влака в 17:29, което се оказа лош избор, защото беше пълен с хора, прибиращи се от работа. За щастие беше дошла на гарата по-рано и успя да си намери място, но прекара по-голямата част от пътуването натъпкана с други хора в купето — почти всички слизаха в Оксфорд. Когато влакът стигна гарата, тя остави потока пътници да мине покрай нея и слезе от вагона едва ли не последна. Мина през бариерата, подаде билета си на кондуктора и видя Филип, който я чакаше на изхода за улицата.

— Нещо се е случило, нали? — каза Лора и пъхна ръце в джобовете си.

После погледна към обувките си, пое дълбоко дъх и едва тогава го погледна в очите. Той я прегърна през раменете и заедно тръгнаха към колата. Дъхът им излизаше на бели облачета. Беше ясна звездна вечер и изведнъж беше захладняло.

Лора се сви на пасажерската седалка, а Филип пусна мижавото парно на пълна мощност.

— Е, разказвай — въздъхна най-сетне тя. — И не ми спестявай неприятните подробности.

Филип запали колата, излязоха от паркинга и се присъединиха към опашката за Ботли Роуд.

— Щях да ти се обадя — започна той. — Но и мен ме извикаха едва преди час, когато си била във влака, и реших, че ще е по-добре…

— Ясно де — прекъсна го тя и се усмихна вяло. — Не съм ядосана на теб. Просто съм… адски ядосана, точка. Е, слушам те.

— Според медиците убийството е било извършено снощи между осем и десет часа. Този път е двойка, иначе методът е напълно идентичен.

— Двойка ли?

— Момче и момиче. Хванати, докато се любят.

— И бъбреците на момичето липсват, нали?

— Да — отвърна Филип и я погледна изненадано.

— Попрочетох някои неща във влака, „Древна астрология“ от Евън Таринтара. Глупости в общи линии, но има някои полезни неща за астрологичните вярвания. Венера, планетата, която е влязла в знака на Овен снощи, се свързва с бъбреците. Предполагам, че убиецът пак е оставил монета, този път медна?

Филип кимна.

— Точно така. И каква е в крайна сметка връзката между планетите, датите и металите?

— От това, което откри Том, излиза, че трябва да се присъединят още две планети, Марс и Юпитер, тоест има още две планирани убийства. А според книгата на Таринтара Марс се свързва с желязото и жлъчния мехур, а Юпитер — с калая и черния дроб.

Филип отново кимна, но не каза нищо.

— Е, какво знаеш за последното убийство? — попита Лора.

— Двама студенти, къща в източната част на Оксфорд. Любели се, когато убиецът ги нападнал. И двете жертви са с прерязани гърла. Момчето… — Филип направи кратка пауза. — Саймън… Саймън Уелдинг, не е докоснат след като е бил убит. Но момичето, Саманта Търоу, красиво…