Барбара Виктор - Игра на смърт

Той започна бавно и ако тя си бе дала труд да го погледне, сигурно щеше да зърне съвсем слабо забележимите весели пламъчета в очите му, леката нотчица добро настроение край устата му, а то можеше и да е от облекчение, че най-после беше в състояние да я запознае със своя случай, като представи автентични доказателства.

Името му било Реми Кановас. През ноември, и всъщност на трети, щял да стане на четиридесет и девет години, тоест зодия скорпион, макар че не проявяваше абсолютно никакъв интерес към астрологията, паранормалните явления и провидението. Кръвната му група била нула положителна. Роден бил в Париж, където живял за малко като дете, преди да се премести с родителите си в Лондон. В края на шестдесетте години баща му бил удостоен с честта да стане посланик в двора на Сейнт Джеймс 5 5 Това е официалната формула за акредитиране на чужди посланици в Обединеното кралство. — Б. пр. , представляващ малката спартанска страна, която оказваше съпротива във всички неблагоприятни условия, когато ставаше въпрос за оцеляване. През това време, докато посланик Кановас и съпругата му живеели в официалната резиденция в Лондон, единственото им дете Реми прохождало и растяло и станало буйно малко момченце. През цялото си ранно детство той посещавал английско частно училище, докато баща му не бил върнат за кратко у дома, където момчето било изпратено в чуждоезиково училище, докато се чакало следващото назначение на баща му в Италия. На седемнадесетгодишна възраст Реми говорел и пишел свободно на пет езика, бил живял в половин дузина европейски градове и имал мечта да стане концертиращ пианист. На осемнадесетгодишна възраст бил призован в армията, където останал почти десет години и накрая служил в елитна разузнавателна част, преди да се уволни и да продължи да работи като цивилен. Дарбата му за езици и способността му да запомня и най-дребните подробности за лица и места не останали неизползвани или незабелязани. Той започнал работа на новото си поприще. След това се оженил. Впоследствие се развел. Що се отнася до естеството на работата му, тя била разнообразна. В продължение на няколко години, пропътувал цял свят облечен в смокинг, пил шампанско на редица безсмислени светски приеми на Лазурния бряг през лятото, в Биариц през есента и в Кщаат 6 6 Биариц е курортно градче в Югозападна Франция на брега на Бискайския залив, посещавано от кралски особи. Кщаат е луксозен зимен ски курорт в немскоезична Швейцария. — Б. пр. през зимата. Това било времето, когато някои социопати още се ползвали с репутацията на порядъчни хора и с протекцията на лакомите за нефта западни нации, политици и магнати. В онези години му било наредено да се навърта там и да разучава кой на кого е най-голям апологет. Когато в края на двадесети век нивото на насилие станало по-безразсъдно, което по-рано било извън сферата на възможното, неговата длъжностна характеристика била променена.

Той спря да говори. Разбира се, че биографичната му справка бе непълна. Той просто не беше напълно готов да обмисля всичко, останало в сърцето и душата му. Особено тази частица, която бе свързана с чувствата, които изпитваше към нея. И особено трагедията със сина му.

Тя не каза нищо. Внезапно се бе поуспокоила. Улови се, че наблюдава Реми и се опитва да разбере погледа му, устните му, плещите му, ръцете му, всичко, от което можеше да подразбере оттук-оттам нещо, ако той изобщо се изпуснеше.

— Франция е странно място, където да упражняваш твоята мръсна професийка. Не знаех, че французите са променили симпатиите си и внезапно са се влюбили във вас и са намразили арабските ви врагове.

— Ще се изненадаш да разбереш как симпатиите са се променили през последните десет години — отговори с равен глас той. — Ти си напълно права, Лекси, и си добре информирана. Французите не искат да дразнят никого тук. Твърде голям е залогът, при положение, че арабската общност се е заселила в предградията на Париж и из цялата страна. Сега обаче се появиха и други променливи величини. Хората се боят да не се отчуждят от единствената останала свръхсила. Винаги съществува заплахата от терористични нападения като това във „Фуке“.

В този момент тя не можеше да прецени дали този, който говореше, е Стефан или Реми. Искаше да не го оставя на мира, да го изтласка до възможния предел и да провери колко е издръжлив. Истината бе, че тя усещаше, че той се оказваше в несъмнено неизгодно положение, когато трябваше да запазва гладката си външност. Помежду им имаше нещо, което неутрализираше способността й да го презира и спираше неговото умение да си служи с измама.