Глен Бек - Залезът на демокрацията

— Непрекъснато променят документите така, че след едно поколение никой вече няма да си спомня какво представляваше страната ни. Икономиката е изградена по такъв начин, че да се срине като кула от карти в момента, в който са готови да нанесат и най-лек удар върху основата й. Контролират медиите, които с готовност ще проведат пиар кампанията им, когато им наредят. А обикновените хора са толкова неподготвени, затънали в дългове и с промити мозъци, че веднага ще повярват на всеки, който заяви, че има решение за всички проблеми.

— Къде можем да се срещнем, господин Чърчил?

— Нямаме време за срещи, слушай сега какво ти казвам. Скоро ще инсценират нещо и така ще поставят началото. Изчезна ли са не само две цяло и три трилиона долара, но от арсенал на САЩ липсват и единайсет ядрени бойни глави, а аз видях къде се намират две от тях.

Ярката червена светлина, която се плъзна по стената на телефонната кабина, привлече вниманието му. Той се обърна точно както мъжът зад него очакваше и телефонната слушалка се изплъзна от ръката му.

Ели Чърчил имаше време да започне молитвата си, но не да я завърши. Обръщението му към Бога бе прекъснато от изстрел на пистолет със заглушител и последното нещо, което премина през ума му, бе куршум с калибър 3.57.

Повечето хора, когато си мислят за възрастта и житейския опит, обикновено имат предвид изминалите години, но всъщност отделните моменти са тези, които ни оформят като личности. През по-голямата част от времето изобщо не се променяме, но после, когато настъпи повратен момент, израстваме изведнъж.

Животът на Ноа Гарднър беше твърде безгрижен и през изминалите двайсет и няколко години, откакто се беше появил на бял свят, той беше положил значителни усилия, за да избегне на всяка цена такива повратни моменти.

Не че беше пропилял времето си напразно. Съвсем не. На първо място бе отдал цели десет години за изграждането на това, което според повечето мъже жените ценят изключително много. Имаше привлекателен външен вид, чудесна работа и добро образование. Когато решеше, можеше да бъде закачлив, забавен, дори умен. Обличаше се добре и беше в прилични физическа форма за човек, работещ в офис. С други думи, Ноа Гарднър притежаваше всички качества на желан партньор от сайт за запознанства. Откакто беше първа година студент в Университета в Ню Йорк, не му се беше случвало да прекарва нито една съботна вечер сам. Не бе особено придирчив към момичетата, с които излизаше.

След като навърши двайсет и седем години и с ужас осъзна, че скоро ще стане на трийсет, Ноа започна да мисли върху критериите, според които си избираше момичета, а в края на краищата за всяка връзка са необходими двама. След като беше свалил твърде ниско летвата при избора си на партньорки, жените, с които излизаше, бяха направили същото. Сега, на двайсет и осмия си рожден ден, Ноа все още не бе убеден какво точно търси в една жена, но знаеше със сигурност какво не иска да срещне — златотърсачка. Беше му писнало от такива. А може би бе дошло време да се замисли за по-сериозна връзка.

Точно беше потънал в такива дълбоки размишления за живота и любовта, когато за пръв път забеляза жената на мечтите си.

В цялата ситуация и в обстановката нямаше нищо романтично. Тя стоеше изправена на пръсти, с протегната високо ръка, опитваше се да закачи едно оцветено в червено, бяло и синьо листче на единственото свободно място в препълненото табло за обяви на компанията. Той стоеше и я наблюдаваше, замръзнал във времето между втората и третата цифра, които трябваше да набере, за да си купи нещо сладко от автомата за закуски.

Великите психолози от списание „Максим“ твърдят, че първото най-важно впечатление, което остава в нас завинаги, се изгражда за около десет секунди. Може да ви се струва, че това време е твърде кратко, но ако трябва да отброите тези десет секунди, ще установите колко бавно изминават те, когато един мъж стои вперил поглед в колежката си. На четвъртата секунда Ноа вече беше забелязал три неща.

Първо, изглеждаше секси, но някак сдържано и небрежно, с което сякаш още повече привличаше вниманието. Второ, не беше от постоянните служителки, вероятно работеше временно в кореспонденцията или в някой друг подобен отдел с голямо текучество. И трето, дори на ниската позиция, която заемаше, нямаше да оцелее дълго в „Доил&Мърчант“.