Глен Бек: Залезът на демокрацията

Неговото собствено мнение е: „Оръжията са наши приятели.“

В неговия роман федералната конспирация е насочена срещу отнемането на правата на индивида в името на сигурността и създаването на нов световен ред. Безименният президент почти не се споменава. Злодеят е специалист по връзки с обществеността, който презира всички политици.

Опозицията се ръководи от група, която, също като Бек, често цитира основателите на американската държава. Един от техните ръководители е привлекателната идеалистка Моли Рос, към която проявява интерес Ноа Гарднър — самомнителният и циничен син на злия собственик на пиар компания.

Когато една атомна бомба заплашва да унищожи Невада, сюжетът се завърта около това дали Ноа може да спаси света и в същото време да открие истинската любов с Моли.

Има и съвсем малка доза безобиден секс. Глен никога не се е срещал лично с бившия президент Бил Клинтън, но един от героите в романа казва: „Клинтън може да ти разказва приказка и когато стигне до момента, в който Рапунцел спуска дългата си коса от кулата, ще осъзнаеш, че си се съблякла съвсем гола.“

„По-лигаво от това не става“ признава Бек с усмивка. „Това е секс сцената в книгата.“ В книгата няма и вулгарен език. „Исках хората да възприемат историята, без да им поставям различни капани.“

Той подчертава, че романът му не предрича такава конспирация, но по света в момента се случват много различни неща, които водят към нещо, което определено не е „Шоуто на Сони и Шер“.

Той се е подготвил за критиката: „Винаги казват за публицистичните ми книги, че са художествена измислица. Сега за тази ще кажат, че отговаря на действителността.“ Сайтът на „Комеди Сентрал“ остроумно отбелязва, че с публикуването на „The Overton Window“ Бек се превръща от „успешен автор на параноични политически мнения в успешен автор на параноични политически измислици.“

Бек твърди, че романът му е художествена измислица, базирана върху факти. В послеслова, състоящ се от доста страници, са цитирани книги, статии и сайтове, това е „частта за домашно… можете да я намерите, ако ви се занимава с това.“

Този роман е вдъхновен от два други идеологически трилъра романа на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“, в който се отправя предизвикателство към науката по въпроса за глобалното затопляне, и „Последният патриот“ на Брад Тор, в който става въпрос за тайна, която може да сложи край на заплахата от войнстващия ислямизъм.

Тор, един от четирийсетте автори на трилъри, дали радио и телевизионни интервюта пред Бек, го нарича „нашата Опра“. Либералният британски вестник „Гардиан“ внася поправка — „Той е Опра за дясно ориентираната литература.“

От години съм почитател на трилърите. Докато целта на повечето книги е да ни образоват, основната задача на трилърите е да ни забавляват. Но има книги, които могат да правят едновременно и двете — това са напълно измислени истории, основани обаче на действителни факти. Точно такава съм се опитал да бъде и настоящата книга.

Когато се потопите по-дълбоко в историята, някои от сцените и характерите сигурно ще ви се сторят познати. Това е постигнато съвсем целенасочено, тъй като действието се развива в момент от американската история, който много прилича на този, в който живеем сега. Но въпреки че много от фактите, залегнали в сюжета, са действителни, (виж послеслова за повече подробности), сценариите, които развих въз основа на тези факти, както и заключенията, до които достигнах, са напълно нереални.

Да се надяваме, че и в бъдеще ще си останат такива.

Знам, че тази книга е противоречива, обикновено всичко, което кара хората да мислят, е противоречиво. В този случай искрено се надявам, че ще бъдете принудени не само да мислите, а също така да проведете известни проучвания, да се запознаете с историческите факти и да задавате въпроси, чиито отговори могат да се окажат твърде неудобни. В крайна сметка всеки един от нас трябва да достигне до своята истина.

Макар че това се подразбира от само себе си, смятам, че е необходимо да го повторя отново — тази книга е художествена измислица. Някои от героите в нея изразяват мнения, с които не само не съм съгласен, а категорично им се противопоставям. Включих тези герои в историята, защото техните виждания за живота, независимо дали ни харесват, или не, са част от диалога, който днес се води в Америка. Няма да си направим добра услуга, ако не им обърнем внимание или се правим, че не съществуват в нашето общество. Ако не заглушим тези гласове и мнения, само ще ги избутаме в такава страна, където ще продължат да се развиват и да станат още по-стабилни.