Глен Бек: Залезът на демокрацията

Сега, когато пиша това въведение, няколко седмици преди книгата да излезе на пазара, знам, че критиците ми ще бъдат строги и непримирими. Ще ме обвинят, че вярвам в какви ли не конспиративни теории, и всичките им обвинения ще са основани на сюжета на романа, който те най-вероятно така и няма да прочетат.

За щастие тук изобщо не става въпрос за мен. Винаги е било така. Наричали са ме с какви ли не обидни имена, научих се да се справям с това. Но когато всичко това отмине и след време хората обърнат поглед към този период от историята на нашата велика страна, надявам се, че тогава както феновете, така и критиците ми ще кажат едно и също, че… съм сбъркал.

Желая ви приятно четене. Надявам се, че докато четете тази книга, ще прекарате също толкова безсънни нощи, колкото прекарах аз, докато я създавах.

Ели Чърчил умееше да говори. Веднъж щом започнеше обикновено не обръщаше внимание на нищо около себе. Този път обаче някакъв далечен шум го разтревожи.

— Чакай малко — прошепна той.

Подпря слушалката на уличния телефон на рамото си и се загледа в тесния коларски път, който се виеше през пустинята Мохаве. Първо хвърли поглед натам, откъдето беше дошъл после изви глава и в другата посока.

На човек можеше да започнат да му се причуват разни при тази пълна тишина. Беше готов да се закълне, че е доловил нещо необичайно, като шум от стъпки по сухата трева, макар че в радиус от двайсет мили наблизо не можеше да има друго човешко същество. Въпреки това не беше сигурен.

Луната светеше ярко, а и очите му вече бяха привикнали към тъмнината. Наоколо не се виждаше никой, но хората, от кои Ели се страхуваше, никога не се изпречват пред погледа ти. Когато отново доближи слушалката до ухото си, чу следното съобщение — трябваше да пусне още монети, ако искаше продължи разговора си. Измъкна последните шест двайсет петцентови монети от хартията, в която бяха увити, и една по една ги пусна в автомата.

Разполагаше само с три минути. Каква ирония. След като толкова години го бе планирал, най-накрая бе успял да събере всички доказателства, за да докаже теорията си, а нямаше достатъчно дребни пари да успее да проведе разговора.

— Бевърли, чуваш ли ме?

— Да — връзката беше слаба, а гласът на жената звучеше уморено и отегчено. — При цялото ми уважение към вас, господин Чърчил, ще ви помоля да бъдете по-конкретен.

— Да, да, добре. Та, докъде бях стигнал…

Докато ровеше из купчината преснимани документи, няколко страници се отделиха и, понесени от порива на вятъра, изчезнаха в нощта.

— Говорехте за парите.

— Да, точно така. Става дума за две цяло и три трилиона долара. Знаеш ли как изглежда тази сума? Ако вземеш банкноти от по хиляда долара и ги подредиш една върху друга, ще стигнат от морското равнище до далечния космос и обратно и ще ти останат за още трийсет мили. През лятото на 2001 година Дон Ръмсфелд 1 1 Доналд Ръмсфелд — министър на отбраната на САЩ в периода 1975–1977 г. и 2001–2006 г. — Б.пр. съобщи официално, че няма данни за какво са били похарчени тези пари. Разбираш ли? Две цяло и три трилиона долара е три пъти повече от цялата американска валута, която в момента се намира в обръщение по света. Не може толкова много пари просто да изчезнат. И тук не става въпрос за счетоводна грешка, а за организирано престъпление.

— Господин Чърчил, в съобщението, което сте ми оставили, казвате, че имате да ми съобщите нещо, за което не съм чувала досега.

— Знам за какво са били похарчени парите. Или поне част от тях.

За миг по линията се чу изпращяване.

— Продължете.

— Видях мястото или едно от местата, където те се подготвят. Планират нещо наистина голямо, разбираш ли? Успях да проникна вътре, започнах работа като чистач. Те си мислеха, че не правя нищо друго, освен да чистя, но нощем аз обикалях навсякъде. Видях с очите си какво възнамеряват да направят. Изграждат някаква структура — хвърли поглед към бележки те си, за да се увери, че не греши. — Не е сграда, а по-скоро някаква политическа, икономическа и социална структура. Много отдавна работят върху нея. От десетилетия. И когато настоящата система се разпадне, ще остане само тази, която те изграждат в момента.

— Бих искала да се срещна с вас, господин Чърчил — заяви жената. — Къде се намирате в момента?

— Не мога да ти кажа по телефона.

— Повторете моля. Не ви чувам добре.

Откакто беше пристигнал на това място, студеният сух пустинен вятър духаше непрекъснато, но в този момент мъжът забеляза, че бе станало съвсем тихо.