Глен Бек - Залезът на демокрацията

Ноа кимна, доколкото това му бе възможно.

— Надявам се да е така — заяви Нейтън.

Той се отдръпна, усмихна се и оправи дрехите си, като че ли двамата току-що се бяха сборичкали приятелски.

— Ще цитирам моя добра приятелка — продължи той и се отправи към вратата. — Ако това, така или иначе, ще бъде определено като предателство, поне да го направим както трябва.

— Чакай — извика Ноа.

— Добър апетит — отвърна Нейтън. — Месното руло не е нещо особено, но мисля, че десертът ще ти хареса.

При тези думи той напусна стаята и забута металната количка надолу по коридора.

Ноа затвори вратата и се загледа в покритите чинии върху подноса, който стоеше на масата пред него. Избра най-малката от тях, вдигна капака и видя точно това, което очакваше — парче сладкиш с праскови. Взе ножа, разряза сладкиша през средата и както и се надяваше, усети, че вътре има нещо твърдо.

Извади предмета от лепкавия сироп, занесе го до умивалника в банята, заключи вратата на съседната стая и го изми на течащата вода.

Беше гривната на Моли.

Ноа я доближи до очите си. Може би думите, гравирани върху нея, се бяха изтрили още повече, но той ги помнеше, дори и надписът съвсем да бе изчезнал.

Тя беше жива. Каквото и друго съобщение да очакваше, каквито и други указания да търсеше, това беше по-добро от всичко. То не бе просто план, защото планът винаги можеше да се провали. Това беше основата, върху която да се гради.

Когато се върна обратно в стаята си, той си спомни за ключа, който Нейтън му бе дал, и го извади от джоба си. Беше увит в хартия и когато Ноа я разви, прочете думите, изписани с познатия почерк на Моли.

„Ние сме навсякъде. Остани при нас, ще се видим скоро. Битката започва утре.“

Имаме много добра причина да наречем тази книга „Прозорецът на Овертон“ 31 31 В оригинал заглавието на книгата е „The Overton Window“. — Б.ред. и то не само защото това е една от техниките, които Артър Гарднър използва, за да постигне целите си. Избрахме това заглавие, защото в една или друга степен използвахме тази техника върху вас. (Съществената разлика тук е, че аз честно ви заявявам какво правя и не преследвам никакви скрити цели.) Искрено са надявам, че докато сте чели тази история и сте разсъждавали върху нея, у вас са се прокраднали идеи, които никога преди не са ви идвали наум.

Спомнете си, че според концепцията за Прозореца на Овертон само няколко сценария, намиращи се в този прозорец, могат сериозно да бъдат възприети от общественото мнение. За да се придвижи Прозорецът към крайната цел, трябва да се въведат радикални идеи, които в момента са извън зоната на общоприетото. Обикновено тези крайни идеи биват отхвърлени, но едновременно с това Прозорецът бавно се придвижва по посока към тях. По този начин се въвеждат идеи, които по-рано са се смятали за немислими, и в крайна сметка те започват сериозно да се обсъждат като решения на проблемите.

Ако приложим тази концепция към нашата история, ще стане ясно, че в началото създадохме напълно реалистичен сюжет и постепенно го доведохме до крайност. Това е една от интригуващите възможности, които този тип литература дава: когато разумът ви отхвърли неверието, той става готов в много по-голяма степен да възприеме по-широк кръг от решения на проблемите и събитията, които ни заобикалят.

Например, военните пилоти много често използват симулатори, за да се подготвят за истински военни действия. Тези симулатори карат пилота да действа при такова стечение на обстоятелствата, каквото в действителност никога не би могло да се случи като: отказ на двата двигателя, като едновременно с това самолетът е улучен от противника и в същото време трябва да се приземи върху самолетоносач при ураганна буря. Това, разбира се, е екстремна ситуация, но тя помага. Много пилоти, които са участвали в действителни ужасяващи мисии на фронта, казват, че ситуацията в никакъв случай не е била толкова сложна, колкото тази, на която симулаторът ги е подложил.

Тази книга е вашият симулатор. Малко вероятно е да се изправите пред предизвикателства като тези, с които се сблъскаха Ноа и Моли. Но след като сте изживели тяхната история в измислена ситуация, ще ви бъде по-лесно да проведете задълбочен разговор за това кои са в действителност силите, които движат света.

Както ви казах в самото начало, въпреки че използвах много драматични похвати, в тази история има много истина. Но фактите могат много лесно да бъдат манипулирани и поради това решихме да включим този послеслов. Искам да прецените сами за себе си кое е факт, кое е базирано върху факти, кое е възприето за истина, вероятно въз основата на изопачени факти, и кое е пълна измислица. Не се ограничавайте само до моите източници, намерете свои. Така ще определите къде се намира вашият личен Прозорец на Овертон, докато дебатът ни в каква Америка искаме да живеем продължава.