Глен Бек - Залезът на демокрацията

Реши, че утре пак ще помисли по този въпрос, тъй като досега не бе успял да му даде смислен отговор.

Веднага след като банята се освободи, Ноа отиде да се измие. Остави умивалника, душкабината и тоалетната много по-чисти, отколкото ги бе заварил. Облече си пижамата и легна. Обърна се на една страна и видя, че е изпълнил първия месец от календара, който си беше разчертал.

Къде щеше да се намира след още един месец?

Отговорът на този въпрос звучеше твърде депресиращо. А къде ли се намираше Моли в момента? Задаването на този въпрос се бе превърнало в ритуал, който се повтаряше в края на всеки мрачен ден. Той все още се въртеше из ума му, когато след малко Ноа затвори очи и заспа.

Преминаването от будно състояние към повтарящия се сън винаги ставаше плавно.

Ноа отвори очи и се огледа. Намираше се в малката, уютна всекидневна на къщичката в гората. Беше обзаведена с прости мебели, ръчно изработени покривки, а по полиците имаше сувенири и много снимки. За разлика от безличните, лъскави мебели, които беше оставил в предишния си свят, тук всичко бе построено, изтъкано, създадено на ръка, при това с много любов. Някои от предметите бяха изработени от приятели и членове на семейството, те носеха своето послание и щяха да бъдат предадени на следващото поколение.

През големите прозорци се виждаше, че вали сняг, снежинки полепваха по заледените стъкла и създаваха идилична пасторална картина, оградена като в рамка от дървената дограма и надиплените пердета. Ноа седеше пред каменното огнище. До него съхнеха чифт ботуши, а още едни, само че по-малки, стояха встрани. В огнището гореше огън, а над него висеше съд, от който се носеше ароматът на нещо вкусно. Масата бе подредена за вечеря — на нея бяха поставени две чинии и сребърни прибори.

Очакваше ги спокойна вечер. Въпреки че приличаше на стотици други вечери, които беше прекарал с нея, Ноа знаеше, че тя няма да е като никоя от тях, нито ще се повтори в бъдещето. Винаги бе така — обичаше да седи до Моли, да разговаря с нея, да слуша думите й, да се наслаждава на тишината, да я чувства близо до себе си, да разговарят за бъдещите си планове. Всяка вечер бе като прекрасна първа среща, всяка сутрин — като вълнуващо начало на живота им заедно.

Както Моли му бе казала, този прост начин на живот не е за всеки. Но те имаха свободата да преследват собственото си щастие — върху тази основа бе изградена страната им и това бе смисълът на борбата й.

Ноа чу шум на входната врата и се обърна, за да й каже „добре дошла“. Но когато отвори очи, разбра, че се намира в съвсем друга стая. Премигна няколко пъти, но реалността не искаше да си отиде. Мъжът, застанал в коридора, наблюдаваше Ноа през прозореца на вратата и му правеше знаци да се приближи към него.

Ноа въздъхна, изправи се, отиде до вратата и я отключи. Разбира се, това беше само формалност, мъжът отсреща имаше ключ.

След обичайните любезности той взе от количката подноса с храната и го подаде на Ноа.

— Май те събудих, извинявай.

— Няма нищо — отвърна Ноа. — Какво има за вечеря?

Мъжът повдигна металния капак на една от чиниите.

— Струва ми се обичайното за четвъртък — каза той.

— А, любимото ми.

Мъжът се отправи към количката си, но се спря и се върна обратно при Ноа.

— С теб се виждаме всеки ден, а дори не сме се запознали.

Ноа остави подноса на масата в стаята си.

— Аз съм Ноа Гарднър.

Мъжът кимна, хвърли небрежен поглед в двете посоки на коридора и каза тихо:

— Приятелите ми ме наричат Нейтън. Имам съобщение за теб. Мога ли да вляза за момент?

— Разбира се, влез.

Ноа се отдръпна и затвори вратата, когато мъжът влезе в стаята. Наблюдаваше го учудено, докато онзи дръпна кабела на телевизора, прокара пръсти по ръба на бюрото, като че ли търсеше нещо скрито, включи радиото и засили звука му.

— Какво става? — започна Ноа, но преди да успее да зададе въпроса си, се озова притиснат до стената, мъжът стисна гърлото му и приближи лицето си до неговото.

— Искаш да знаеш какво става ли? — просъска Нейтън — Време е да се събудиш. Ти заемаш много отговорна позиция, приятелю, затова трябва да се стегнеш и да започнеш да правиш това, което ти кажем — при тези думи той още по-силно стисна гърлото на Ноа. — Слушай внимателно. Утре на работа въведи паролата в компютъра си точно преди да си тръгнеш и после не го изключвай. Ето ти един ключ — Ноа усети, че мъжът набута нещо в джоба му. — Остави го под подложката за мишката през две бюра от твоето, вляво. Разбра ли?