Глен Бек - Залезът на демокрацията

Спря за момент, отпи от чая си и внимателно постави чашата обратно върху чинийката.

— Хеликоптерът скоро пристигна и всички от компанията започнахме да се качваме в него. Беше такава прекрасна сутрин, като че ли никъде по света нямаше никакви проблеми, а и по всичко изглеждаше, че хората, които се бяха отправили към плажа, нямаха ни най-малка представа какво ги очаква. Тийнейджъри караха сърфове, семейства разхождаха кучетата си по плажа или влизаха във водата с лодки, или пускаха хвърчила. Децата играеха на пясъка с кофички и лопатки и събираха мидени черупки. Не можех да откъсна поглед. Стоях като омагьосан — хората там долу или не знаеха, или не разбираха, че една невероятна сила се беше надигнала и скоро щеше да ги унищожи. От покрива наблюдавах как водата бавно се оттегли от брега. Те също наблюдаваха това. Вероятно така ми се е сторило, но имах чувството, че водата се оттегли до средата на хоризонта. Единици се втурнаха да бягат към по-високите части на брега, но имаше стотици, които останаха и като хипнотизирани гледаха как бедствието набира сила. По-късно ми казаха, че е имало някаква предупредителна система, но тя така и не проработила. Или пък тези, които са отговаряли за сигурността на населението, не са реагирали адекватно на съобщенията по радиото и по червените телефони. Но аз ще ви кажа това, в което съм убеден. Убеден съм, че хората останаха по местата си, защото вярваха, че крехките неща, които са изградили, могат да устоят на всичко. Гледаха вълноломите и напълно им вярваха. Нищо не можеше да разруши тези вълноломи, защото нищо не ги беше разрушавало до този момент. Но когато водата на океана се върна отново, тя изобщо не приличаше на вълна. Като че ли самата Природа въставаше, непоколебима, бушуваща, безмилостна и търпелива и ни най-малко не я беше грижа за крехките творения на хората. Всичко беше пометено. Почивката ми беше прекъсната, а двеста и петдесет хиляди души от тази част на света загубиха живота си.

Възрастният мъж изгледа присъстващите един по един.

— „Беар Стърнс“, тази компания, основана още когато баща ми е бил младеж, този крайъгълен камък на Уол Стрийт, чиито акции доскоро вървяха по сто и шейсет долара, трябваше да бъде спасявана от Федералния резерв и Дж. П. Морган, които изкупиха акциите й по два долара. Това беше началото, приятели. Това беше вашето земетресение на дъното на океана. Докато тази сутрин преглеждах информацията за ситуацията, в която се намирате, изведнъж ми хрумна следното: вие сте също като онези хора там долу на плажа в Калутара, нали така? Стоите и наблюдавате зараждането на едно бедствие, което ще промени света, и поради някаква странна причина се тревожите за това как би се почувствал американският народ, ако прочете в сутрешните вестници, че напълно оправдано сте изпаднали в паника. Не това обаче е вашият проблем. Не трябва да ви дава покой през нощта не въпросът какво биха си помислили за вас, а въпросът какво ще направят с вас и с началниците ви след настъпването на глобалната катастрофа, която така или иначе ни дебне зад ъгъла. Погледнете се само. Трупате чували с пясък и строите диги, когато цялата крайбрежна ивица ще се промени завинаги. И през цялото време престъпленията, за които се страхувате, че хората ще научат, продължават да се извършват. Ние сме в разгара на най-опустошителната финансова катастрофа в историята на западната цивилизация. И въпреки това тази седмица, моля поправете ме, ако цифрите ми не са точни, Конгресът и правителството решиха да налеят почти осем трилиона долара в същите тези институции, които предизвикаха кризата. И с цялата си безкрайна мъдрост възложихте на техните приятелчета и довереници да следят каква е съдбата на този така наречен „икономически стимул“. Този грабеж е дело на вътрешни хора. Разбира се, и преди са се случвали подобни неща. Социалното осигуряване представлява най-дръзката пирамида в досегашната ни история. Но идва моментът, когато сметките, натрупани през годините, трябва да бъдат платени, а всичките пари по света няма да стигнат за това.

Дигиталните прожектори на тавана се включиха и по екраните, които опасваха стените на цялата зала, се появиха множество бързо променящи се образи. Таблици и графики, отчети и диаграми, календарни графици, схеми и номограми се появяваха и изчезваха, преди аудиторията да успее напълно да схване значението им. Те отразяваха изследванията и проучванията на пазара и нагледно потвърждаваха думите на възрастния мъж.