Лий Чайлд - Време за умиране

— Би могла да се обади по телефона.

— Тя няма да повдигне обвинения срещу него. Никога не го правят. Позволят ли първия побой, всичко е свършено. Просто се примиряват.

— Къде вечеря с приятели тип като този Дънкан?

Отговор не последва и Ричър не настоя.

— В бара ли се връщаме? — попита след известно време докторът.

— Не, мисля да те закарам у дома.

— Благодаря. Много мило от твоя страна. Но от там до мотела разстоянието е доста голямо, за да вървиш пеш.

— Проблемът е твой, защото мисля да задържа колата — отвърна Ричър. — Утре сутринта ще хванеш някой да те докара и ще си я прибереш.

На осем километра южно от мотела докторът отново се втренчи в трите стари къщи край пътя. След известно време извърна глава напред и започна да дава указания. Ричър зави наляво, надясно, после пак наляво. Сред тъмните и пусти ниви бавно изплува ново ранчо, разположено в центъра на парцел от два декара, ограден с мрежа.

— Къде ти е ключът? — попита той.

— На връзката.

— Имаш ли друг?

— Жена ми ще ми отвори.

— Надявай се — промърмори Ричър. — Лека нощ.

Изчака докторът да измине седем-осем метра по алеята пред къщата, после направи маневра и се насочи обратно към двупосочния път, простиращ се от север на юг. Когато се колебаеш, завий наляво, спомни си старото правило той. Това го накара да поеме на север. Измина километър-два, отби на банкета и спря. Къде би могъл да вечеря с приятели тип като Сет Дънкан?

В някой ресторант, беше заключението на Ричър. В тази дълбока провинция несъмнено има и богати типове, които се занимават със земеделие, а си почиват на кана домашна бира с мезе говеждо филе алангле — с навити ръкави, разхлабени вратовръзки и насмешливо отношение към женчовците от крайбрежието, които мислят за вредата от холестерола. Отделните окръзи в Небраска разполагат с огромни територии и са рядко населени, което означава, че ресторантите са на минимум петдесет километра един от друг. Но през нощта всички заведения светят с ярките си реклами. Част от местната култура. Табелата е с ясен надпис непосредствено под покрива на заведението, оградена с неон. Или пък е окачена на висок пилон, осветен от силни прожектори.

Ричър изключи двигателя, излезе от колата и се покатери на покрива, използвайки опората на рамките за багажник, фиксирани към купето. Изправи се с цял ръст и се оказа на около три метра над най-плоската равнина в света. Започна бавно да оглежда хоризонта, въртейки се на 360 градуса. Далеч на север се виждаше бледото сияние на мотела. На около петнайсет километра в югозападна посока забеляза друго сияние — този път в розово. Може би беше обикновена бензиностанция, но си заслужаваше да се провери. Слезе, запали двигателя и пое на юг, а после свърна на запад. Спира още два пъти, за да актуализира информацията. Сиянието видимо се усилваше и накрая пред очите му се появи яркочервена неонова реклама, порозовяла в краищата от влажния въздух. Тя можеше да бъде на магазин за алкохол, на друг мотел, на бензиностанция от веригата „Ексън“.

Оказа се обаче, че е ресторант. Най-после. Дълга и ниска сграда със свещи на прозорците, стени като на хамбар и странно извит нагоре покрив, която приличаше на стара кобила в полето. Беше построена в средата на парцел от около четири декара, с ярка неонова реклама под стряхата, която наподобяваше птиче гнездо от стъклени тръби, свързани с метални планки. Наоколо бяха паркирани множество коли, всичките с предницата към стената. Като прасета пред хранилките си. Или като самолети пред терминал. Повечето бяха пикапи и седани, но имаше и автомобили с висока проходимост. Някои бяха нови, други — по-стари, почти без изключение с местни номера.

Ричър паркира субаруто на доктора встрани от тях, по-близо до пътя. Слезе и разкърши рамене, опитвайки да раздвижи горната част на скованото си от студ тяло. Никога през живота си не беше вземал аспирин и нямаше никакво намерение да започне точно сега. Един-два пъти беше лежал в болница на системи, които вкарваха контролирано количество морфин във вените му. Беше запазил приятни спомени от това лечение, но извън спешното отделение продължаваше да разчита на времето и силата на волята си. Друго не признаваше.

Насочи се към входа на заведението. Озова се в малко квадратно фоайе с още една врата в дъното. Близо до нея бе бюрото на метр д’отела с включена лампа и дебела книга за резервации. Вдясно се виждаше малка зала за хранене, в която две двойки довършваха вечерята си. Вляво имаше нейно огледално копие. До основната зала в дъното се стигаше по къс коридор. Ниски тавани, ламперия по стените, много месинг. Топло и интимно местенце.