Лий Чайлд - Време за умиране

После телефонът иззвъня.

Всъщност иззвъняха два телефона — единият на рецепцията, а другият на една лавица край бара. Съвместяването на пет длъжности едновременно. Мъжът с боядисаната коса не можеше да бъде навсякъде едновременно. Той се обърна и вдигна слушалката:

— Мотел „Аполо Ин“.

Изрече думите гордо и ентусиазирано, сякаш това беше първото обаждане в нощта на откриването на заведението. Послуша няколко секунди, после притисна слушалката в гърдите си и подхвърли:

— Теб търсят, докторе.

Ричър машинално се обърна да потърси с очи доктора зад гърба си. Но нямаше никой.

— Кой е? — изломоти пияницата до него.

— Мисис Дънкан — отвърна барманът.

— Какъв й е проблемът?

— Тече й кръв от носа и не спира.

— Кажи й, че не си ме виждал.

Мъжът предаде съобщението и прекъсна връзката. Пияният се смъкна на стола си и носът му почти опря в ръба на чашата.

— Лекар ли си? — попита Ричър.

— Какво ти пука?

— Мисис Дънкан е твоя пациентка, така ли?

— Технически погледнато — да.

— Но теб не те е грижа за нея, а?

— Ти да не си от Комисията по професионална етика? Тече й само кръв от носа.

— Но не спира. Нещата могат да станат сериозни.

— Тя е на трийсет и три и е здрава като кон. Няма нито хипертония, нито някакви болести на кръвта. Не употребява наркотици. Не виждам причини за безпокойство. — Мъжът отново посегна към чашата си и започна да пие на големи глътки.

— Омъжена ли е? — подхвърли Ричър.

— Да не искаш да кажеш, че бракът причинява кръвотечение от носа?

— Понякога — отвърна Ричър. — Едно време бях военен полицай. Случваше се да ни викат в къщите на семейни двойки. Когато ги бият, жените вземат много аспирин срещу болката. Но аспиринът разрежда кръвта и при следващия удар в носа кръвотечението не може да спре.

Пияният не отговори.

Барманът погледна встрани.

— Какво? — изгледа ги поред Ричър. — Това често ли се случва?

— Само й тече кръв от носа — повтори пияният.

— Май те е страх да се месиш в семейни скандали, а? — подхвърли Ричър.

Мълчание.

— Може би има и други наранявания — добави той. — По-малко видими. Тя ти е пациентка.

Мълчание.

— Кръвотечението от носа не се различава от кръвотечение от други места — продължи Ричър. — Ако не спре, тя ще припадне. Все едно, че е получила рана от нож. Ти нямаше да я оставиш да стои с прорезна рана, нали?

Мълчание.

— Както и да е — въздъхна Ричър. — Това не ми влиза в работата. А и ти не ставаш за нищо. Дори не можеш да шофираш, за да стигнеш при нея. Поне се обади на някой друг.

— Няма друг — изфъфли пияният. — Има един пункт за спешна помощ, но той е на сто километра от тук. Със сигурност няма да изпратят линейка за някакво кървене от носа.

Ричър отпи още една глътка кафе. Пияният не посегна към чашата си.

— Разбира се, че ще ми бъде трудно да шофирам — промърмори той. — Но ако стигна до там, ще бъда окей. Аз съм добър лекар.

— Не мога да си представя как би изглеждал един лош лекар — процеди Ричър.

— Знам какво ти е на теб например — продължи събеседникът му. — Във физически смисъл. Психическия не мога да коментирам…

— Не прекалявай, приятелче — изгледа го намръщено Ричър.

— Иначе какво?

Ричър замълча.

— Нищо и никакво кървене от носа — отново повтори докторът.

— Как ще го спреш?

— С малко местна упойка и памук в ноздрите. Налягането ще спре кръвотечението, независимо дали е вземала аспирин.

Ричър кимна. Беше виждал да го правят по време на военната си служба.

— В такъв случай да вървим, докторе — подхвърли той. — Аз ще карам.

Докторът едва се държеше на краката си. Походката му беше характерна за човек на няколко питиета — приведен напред, той крачеше така, сякаш изкачва стръмен баир. Но стигна без проблеми до паркинга, а студеният въздух го отрезви дотам, че почти веднага откри ключовете на колата си. Потупа джобовете си с педантична последователност, след което измъкна голям кожен ключодържател, на който с олющени златни букви пишеше Транспортна компания „Дънкан“ .

— Това същият Дънкан ли е? — попита Ричър.

— В областта има само една фамилия Дънкан — отвърна докторът.

— Всичките ли ги лекуваш?

— Само снахата. Синът ходи в Денвър, а бащата и чичовците се лекуват с разни треви и билки.

Колата беше субару комби. Единственият автомобил на паркинга. Сравнително нова и относително чиста. Ричър натисна бутона на дистанционното. Докторът направи цяло шоу, насочвайки се към шофьорската врата, след което промърмори нещо и смени посоката. Ричър седна зад волана, премести седалката максимално назад, запали двигателя и включи светлините.