Лий Чайлд - Време за умиране

— Боли ли те главата? — попита съпругата на доктора.

— Малко — призна Ричър.

— Знаеш ли коя дата сме днес?

— Знам.

— Как се казва президентът?

— На кое?

— На Дружеството на производителите на царевица в щата Небраска.

— Нямам представа.

— Трябва да те бинтовам.

— Няма нужда — поклати глава Ричър. — Само ми дай някакви ножици.

— За какво са ти?

— Ще видиш.

Тя отиде да търси ножици, а той придърпа ролката тиксо. Изряза парче с дължина двайсет сантиметра и го постави на масата с лепилото нагоре. После изряза още едно, дълго около пет сантиметра, и го сгъна във формата на триъгълник. Хвана го с края на пръстите си и внимателно го залепи върху по-дългото парче на масата, точно в средата. После го вдигна и силно го притисна към лицето си. Получи се широка сребриста лента, която започваше от едната скула и завършваше на другата, малко под очите.

— Това е най-добрата превръзка на света — доволно обяви той. — Преди време ме прехвърлиха със самолет от Ливан в Германия с разпорен корем. Червата ми се държаха точно на такава превръзка от тиксо.

— Но тя не е стерилна.

— Да речем, че е почти стерилна.

— Със сигурност не е удобна.

— Главното е, че мога да виждам.

— Прилича на бойна татуировка — обади се Дороти Коу.

— Което е допълнително предимство — усмихна се Ричър.

Докторът влезе в стаята, закова очи в лицето му, но не каза нищо. Вместо това поклати глава и попита:

— Какво ще стане оттук нататък?

Върнаха се в трапезарията и изгасиха лампите, за да могат да наблюдават пътя. Трима футболисти все още бяха живи и здрави и може би щяха да се появят, за да заместят колегите си. Като работа на смени. На практика Ричър се надяваше, че рано или късно и тримата щяха да цъфнат тук, за да приключи всичко. Тиксото и старият ремингтън му бяха подръка.

— Не сме чули никакви новини — обади се докторът.

— Защото ви забраниха да ползвате телефона — кимна Ричър. — Но той звъня и вие си мислите, че се е случило нещо.

— Според нас са се случили три неща, защото телефонът звъня три пъти.

— Какви по-точно?

— Гангстерската война продължава. Трима си тръгнаха и телефонът звъня три пъти. Може би вече са мъртви.

— Няма как всички да са мъртви. Поне победителят е останал жив. Тези негодници нямат навик да се самоубиват, след като отстранят враговете си.

— Добре де, значи един е оцелял. Може би мъжът в кадилака е видял сметката на италианците.

— По-скоро обратното — поклати глава Ричър. — Онзи с кадилака е много лесен за отстраняване. Защото е сам и защото е нов в региона. Тукашният терен е доста специфичен и човек трябва да му свикне. А италианците са тук по-отдавна от него. Всъщност и от мен, въпреки чувството, че съм пристигнал преди години.

— Мисля, че това не е никаква гангстерска война — обади се съпругата на доктора. — Защо някакъв престъпник от Лас Вегас или бог знае откъде ще се оттегли поради неприятностите на двама от хората си в Небраска?

— Онези двамата пред мотела имаха повече от неприятности — отбеляза Ричър.

— Знаеш какво имам предвид.

— Помисли малко — обърна се да я погледне той. — Представи си, че шефът се излежава край басейна на луксозния си дом във Вегас, пуши си пурата и си гледа кефа. В един момент обаче звъни доставчикът и му съобщава, че е изхвърлен от веригата. Според теб как ще постъпи той? Ще изпрати биячите си, разбира се. Но по стечение на обстоятелствата тях ги елиминират. И какво става? Той е свършен, фалирал. Безсилен, без да е в състояние да реагира. Край с него.

— Сигурно разполага и с още хора.

— Разбира се. Всички разполагат с още хора. Сами решават как да водят битката — двама срещу двама, десет срещу десет, двайсет срещу двайсет. Но в крайна сметка винаги има победител и победен. Приемат отсъждането на рефера и продължават нататък. Държат се като разгонени жребци. Това е в кръвта им.

— Що за банди са те?

— Като всички банди. Печелят пари от незаконна дейност.

— Каква по-точно?

— Не знам. Но едва ли е свързана със събиране на комарджийски заеми. Не е нещо, което е написано на хартия, но е нещо реално. Свързано с физическа сила, с тегло и размери. Такива са и братята Дънкан. Те имат транспортна фирма. Това означава, че превозват нещо от точка А до точка Б.

— Дрога?

— Едва ли. Никой не превозва с камиони дрогата от тук до Вегас. Тя стига до там директно от Мексико или Южна Америка. А може би и от Калифорния.