Лий Чайлд - Аферата

Нахвърлях екипировката върху леглото. Не беше нужно да ходя до „Гудуил“ за обувки. Разполагах с един чифт ботуши, който щеше да свърши работа. Кафяви, закупени преди дванайсетина години от старомодно магазинче за мъжко облекло, разположено в дълбоката английска провинция. Големи, тежки, солидни. Добре поддържани, но с леко напукана кожа и поизносени подметки, особено на токовете.

Оставих ги прави на леглото. Лично облекло всъщност нямах. Никакво, дори чорапи. В едно от чекмеджетата открих стара армейска тениска в масленозелен цвят. Чист памук, някога доста плътен, но днес излинял. Всеки мъж трябва да има подобно нещо в гардероба си. После отскочих до близкия магазин за армейски стоки втора употреба и се заех да оглеждам рафтовете, на които рядко обръщах внимание. Намерих чифт брезентови панталони с цвят на засъхнала кал и риза с дълъг ръкав, която някога трябва да е била кафява, но сега вследствие на дългото пране розовееше. Не бях особено очарован, но само тя беше моят размер. Цената й беше намалена — според мен напълно разумно, защото изглеждаше като цивилна. Виждал съм хора, които носят много по-лоши ризи. Освен това тази изглеждаше всесезонна, което също ме устройваше. Нямах представа каква ще бъде температурата в североизточната част на щата Мисисипи в средата на март. Ако е топло, ще навия ръкавите. Ако е студено, ще ги пусна.

Подбрах си няколко комплекта бяло бельо и чифт чорапи в защитен цвят, след това се отбих на щанда за тоалетни принадлежности, където намерих туристическа четка за зъби. Много ми хареса. Работната й част беше скрита в кутийка от прозрачна пластмаса. Дръжката се издърпваше навън, завинтваше се и четката беше готова за употреба. Прибирането ставаше по обратния път. Очевидно беше пригодена за джоб. Удобна за носене, с добре защитени косми. Умна работа.

Изпратих дрехите направо в пералнята, за да поостареят. Нищо не състарява тъканите по-добре от армейските перални. После се насочих към една затънтена закусвалня да хапна хамбургер. Там се натъкнах на Стан Лаури — колега от Военната полиция и стар приятел. Често бяхме работили заедно. Седеше на една маса пред поднос с останки от половинкилограмов хамбургер и пържени картофи. Понесох таблата си натам и се настаних срещу него.

— Чух, че скоро ще пътуваш за Мисисипи — подхвърли той.

— Къде го чу?

— Моят сержант е приятел със сержанта в канцеларията на Гарбър.

— Кога?

— Преди два часа.

— Страхотно — рекох. — Преди два часа още не знаех, че ще пътувам. Дотук със секретността.

— Щял си да свириш втора цигулка.

— Сержантът ти е прав.

— Според него са назначили някакъв хлапак за водещ следовател.

Кимнах.

— На мен се пада ролята на детегледачка.

— Скапана работа, Ричър! Май те пращат във втора глуха!

— Само ако хлапето се справи.

— Като нищо ще се справи.

Отхапах от хамбургера и отпих глътка кафе.

— Всъщност изобщо не знам дали някой може да се справи. Положението е доста деликатно. Може би няма начин работата да се свърши както трябва. Може би ще излезе, че Гарбър иска да ме предпази и да похарчи хлапето вместо мен.

— Надявай се! Ти си стар кон и Гарбър ще ти извади душичката, защото на хоризонта изгрява нова звезда. Приготви се да минеш в историята.

— Ти също — не му останах длъжен аз. — Ако аз съм стар кон, значи теб вече те карат към екарисажа.

— Точно това ме тревожи — въздъхна Лаури. — Довечера май ще почна да преглеждам обявите за работа.

През останалата част от следобеда не се случи почти нищо. Прането ми пристигна обратно, леко колосано и избеляло от огромните машини. Беше изгладено на пара, но еднодневното пътуване щеше да коригира този недостатък. Оставих го на пода върху ботушите. После иззвъня телефонът. Гласът на телефонистката обяви, че ме свързва с Пентагона, и миг по-късно вече разговарях с някакъв полковник на име Джон Джеймс Фрейзър. Представи се като главен офицер за връзки със Сената, но преди това смущаващо изявление не пропусна да ми преразкаже военната си кариера — явно за да не го взема за смотан писарушка.

— Искам да ми докладваш за всичко, което засяга отряд „Браво“. Дори и най-незначителните подробности или слухове. Незабавно, по всяко време на денонощието!

— А пък аз искам да разбера откъде местната полиция изобщо е научила, че отряд „Браво“ е дислоциран в Келам — отвърнах. — Това би трябвало да е военна тайна.

— Превозват ги с големи транспортни самолети С5, а те са доста шумни.