Лий Чайлд - Аферата

Той просто излагаше фактите.

Които звучаха така: Елизабет Деверо е била дълбоко разстроена от факта, че Пол Евърс я зарязва заради Алис Баутън. Чувствала се е унизена, пренебрегната и обидена. Тя е типичната изоставена жена, а последващото й поведение доказва правилността на това клише. Започва да злослови по адрес на новата двойка, прави всичко възможно да пренасочва неотложните задачи в службата така, че да не им остава много време за срещи и забавления.

А след това взема колата на Евърс и я хвърля от някакъв мост.

Колата на Евърс не е нищо особено, но той е вложил значителни средства в нея. Тя му е крайно необходима за социални контакти, защото все пак никой не работи денонощно. Деверо е имала ключ от нея, който забравя да върне. Една нощ просто я подкарва към някакъв отдалечен мост, насочва я към укрепения бряг до него и я оставя да падне в бетонния ръкав срещу наводнения, дълбок десет метра. Колата претърпява тежки повреди и не става за нищо. Поройният дъжд, който се изсипва на разсъмване, я довършва окончателно.

След това Деверо насочва вниманието си към Алис Баутън.

За начало й чупи ръката.

Правилото на генерал Дайър за двама независими свидетели означава, че обстоятелствата не са описани максимално точно, тъй като липсват очевидци на инцидента. Баутън твърди, че той е дело на Деверо, а тя не отрича. Медицинските факти са неоспорими. Лявата лакътна става на Баутън е извадена, а двете кости на предмишницата са счупени. Носи гипс в продължение на шест дълги седмици.

Време, използвано от Деверо за събиране на доказателства за предполагаемата кражба, което тя прави с демонична последователност. Всъщност събиране не е точната дума, поне в началото. Просто защото няма нищо за събиране. Никой не знае, че нещо е било откраднато. Деверо е тази, която прави проверка на шкафа за веществени доказателства и открива липсата на парите едва след като сравнява наличностите с отметките в регистъра. След което започва да мисли за обвинението. И чак тогава прибягва до събиране на доказателства. Прави го с фанатично старание. Крайният резултат е описан подробно от генерал Дайър. Така се стига до военния съд и обвинителната присъда.

Скандалът е огромен. Служителите във Военната полиция към Корпуса са дълбоко възмутени. Но обвинителната присъда срещу Баутън предпазва Деверо от всякаква официална критика. При друга присъда нещата биха изглеждали като вендета. Но сега очевидно става въпрос за отлична полицейска работа, която напълно отговаря на високите морални стандарти на споменатия Корпус.

Всичко това обаче е само загатнато. Генерал Дайър продължава да е убеден, че работата намирисва на лично отмъщение.

И се опитва да го обясни, въпреки че в подобни рапорти това е крайно необичайно.

Отново потвърждава, че са били проведени разговори, консултации и разпити на свидетели. Участници в тази нова дискусия са приятели и врагове, познати и колеги, доктори и психолози.

Обединяващият фактор в нея е изключителната физическа привлекателност на Алис Баутън.

Всички са единодушни, че тя е невероятно красива жена. Цитирани са описания като „разкошна“, „зашеметяваща“, „блестяща“, „изключителна“, „абсолютна сърцеразбивачка“.

Разбира се, всички тези прилагателни важат и за Деверо. По този въпрос също цари пълно единодушие. Никакви съмнения. Психолозите стигат до заключението, че именно в това се крие обяснението, а генерал Дайър си прави труда да преведе професионалните им термини на нормален език. Според него Деверо не е била в състояние да се примири с конкуренцията. Не искала да признае, че друга може да оспорва първенството й в класацията на красавиците в системата. И по тази причина взела мерки за защита на позицията си.

Изчетох рапорта още веднъж, отначало докрай. После подредих страниците и щракнах металната закопчалка.

Минута по-късно Гарбър се върна в кабинета си.

— Открили са Джон Джеймс Фрейзър мъртъв в кабинета му! — изрече на един дъх той. — Току-що се обадиха от Пентагона.

— Мъртъв ли? — вдигнах вежди аз. — От какво е умрял?

— Идиотски инцидент. Паднал и си ударил главата в ръба на бюрото. Подчинените му се върнали от обяд и го открили на пода. Май се е опитвал да окачи на стената някаква снимка на Карлтън Райли.

— Това е лошо.

— Защо?

— Защото губим офицер за връзки със Сената в най-неподходящото време.

— Изчете ли папката?

— Да — кимнах аз.