Лий Чайлд - Аферата

— На служебния гараж съгласно утвърдените процедури.

— Какви процедури?

— Когато висш офицер се пресели в отвъдното, зачисленият му автомобил трябва да се върне в гаража. Там го подлагат на обстоен преглед, отстраняват евентуалните повреди и го зачисляват на някой друг. В момента го тестваме.

— Колко дълго ще трае това?

— Някъде около две години.

— Кой е висшият офицер?

— Колата е почти нова, нали? Значи е била зачислена на някой, който се е споминал съвсем наскоро.

— Фрейзър?

— Това е най-лесният начин за оправяне на документите. В гаража са готови с тях още от сутринта. Всичко зависеше от теб. Ако нещо се беше объркало, сега щяхме да мънкаме някакви извинения пред началството.

— Бих могъл просто да го арестувам.

— Същата работа. За гаража няма значение дали е умрял, или са го изритали.

— Къде отиваме?

— В службата ти. Гарбър иска да те види.

— Защо?

— Не знам.

— Но това са три часа път.

— Ами отпусни се и се наслаждавай на гледката. Може да се окаже, че това е последната ти почивка за дълго време напред.

— Останах с впечатлението, че не харесваш Деверо.

— Което не означава, че ще й откажа помощта си. Струва ми се, че е малко сбъркана, и това е всичко. Откога я познаваш?

— От четири дни.

— Бас държа, че можеш да изброиш поне четири шантави неща, свързани с нея.

— Може би трябва да й се обадя — загрижено промълвих аз.

— Аз вече опитах — каза Нили. — От телефона на онзи, който урежда срещите на Фрейзър. Използвах времето, през което го захранваше с онези теоретически глупости. Щях да й кажа, че почти си се справил и всеки момент ще си плюеш на петите. Но тя не вдигна. Цял участък, а никой не вдига телефона, представяш ли си?

— Може би са заети.

— Може би. Защото има и още нещо, което трябва да знаеш. Проверих една информация, появила се в сержантската мрежа още в неделя. Дежурният екип в Бенинг твърди, че онзи блекхоук от Келам е кацнал празен. Като не се броят пилотите, разбира се. Рийд Райли не е заминал никъде и все още е в базата.

Вслушах се в съвета на Нили и наистина направих опит да си почина. Пътуването отне много по-малко от три часа, защото бюикът е доста по-бърз от всеки автобус. А и Нили го настъпваше яко, далеч повече от всеки нормален шофьор на автобус. Появих се в службата в три и половина. Отсъствието ми беше продължило точно двайсет и четири часа.

Първо отидох в квартирата си, където свалих парадната униформа, измих си зъбите и взех душ. После облякох всекидневните си дрехи в комбинация с тениска и се насочих към кабинета на Гарбър.

Причината за повикването ми се оказа желанието на Гарбър да ме запознае със съдържанието на една засекретена папка, собственост на Корпуса на морската пехота. Но преди това се състоя кратък разпит, който протече тегаво. Което ще рече крайно незадоволително. Въпросите задавах аз, а той отказваше да ми отговаря.

Освен това не желаеше да ме гледа в очите.

— Кой е бил арестуван в Мисисипи? — попитах.

— Първо прегледай папката — отвърна Гарбър.

— Искам отговор — настоях аз.

— Първо прегледай папката.

— Има ли нещо сериозно в нея, или е пълна с глупости?

— Прегледай я.

— Един и същ ли е убиецът на трите жени?

— Прочети я и ще разбереш.

— Цивилен е, нали?

— Прегледай шибаната папка, Ричър!

Не ми даде да я взема със себе си. Беше категоричен, че трябва да е непрекъснато пред очите му. Е, не че спази това изискване в буквалния смисъл на думата. Защото излезе, затвори след себе си и ме остави насаме с нея.

Папката беше дебела почти сантиметър, с различна корица от онези, които се използват в армията. И с по-добро качество. По-гладка и съвсем малко издраскана след дългогодишна употреба. С червени орнаменти по краищата, които може би означаваха повишена степен на секретност. В средата й беше залепен бял етикет с входящ номер на Министерството на отбраната отпреди пет години. Под него имаше още един, на който с едри букви беше изписано Е. ДЕВЕРО.

Под името бяха чинът й — младши офицер първи ранг, служебният й номер и датата на раждане, която беше много близка до моята. В долния край на корицата имаше трети етикет, леко наклонен, вероятно откъснат от самозалепващата се лента. На него би трябвало да стои предупреждението Не отваряй без разрешение , но лентата беше срязана така, че текстът гласеше отваряй без разрешение . Бюрокрацията често си прави подобни шеги.

Но съдържанието на папката никак не беше смешно.